Някога това бе просто сборище на прецакани от живота нещастници, които рискуват живота си, за да измъкват артефакти от мистериозната Зона – с надеждата, че поне един от тях ще се окаже печелившият билет от лотарията, а не шибан билет за Ада.

Днес Старият бар е средище и на онези, които виждат Зоната като заплаха за бъдещето на човечеството. Някои даже виждат като свой дълг и отговорност към бъдните поколения да не допускат аномални технологии да попадат в ръцете на безотговорни и алчни корпорации.

Брутални и безкомпромисни военни, чието желание е да застрелят и арестуват всеки сталкер и каквото още изпълзи из Зоната, та най-сетне да получат мечтаното повишение и да се махнат от този ад.

И все пак, за тях сталкерът е просто нарушител – тарашат го с мярка и приемат почерпки, защото само глупакът ще убие кокошката, която снася златни яйца. Разните му там мутанти и чудовища обаче са друго нещо: куршум между очите, още преди да е изпълзяло от Зоната, за да ти е чиста работата и да не трябва да пипаш трупа.

Силно милитаризирана фракция. Всички персонажи трябва да носят военна униформа – за предпочитане в стила отпреди 1989 г.

Субординация: Персонаж с по-висок чин може да дава заповеди на персонажите с по-нисък. Неизпълнението на заповед може да доведе до дисциплинарно наказание, което може да варира от лицеви опори и глоби до изхвърляне от Кордона и отнемане на разрешителното за достъп... или дори разстрел.

Командват се от Коменданта на Зоната с чин майор, който е назначен по политическа линия, и пряко от лейтенант, назначен от Директората за сигурност на Зоната.

НИИЧАВО е повече социална, отколкото бойна фракция. Персонажът разполага с повече пари, за да може да си наеме подходящите спътници за влизане в Зоната – което с неговите възможности за измъкване на научни кодове може да му върне инвестицията или да му даде повече влияние върху развитието на играта.

Учените в Зоната често са алкохолизирани бивши идеалисти, чийто житейски избор е останал между проумяването на Зоната – тази гигантска аномалия, и пръсването на собствения череп с револвер от голям калибър.

Разработването на технологията за генетична адаптация доведе до схизма в научните среди. Ако оставим настрана високопарните речи, тя се свежда до едно простичко нещо: трябва ли да работим за адаптиране на Зоната към нас, или ние да се адаптираме към Зоната? Ако избирате първото, то мястото ви е в автентичния Институт при Стария бар.

Сталкерите са най-добре пригодени да влизат в Зоната и да измъкват съкровищата й, но най-важното им умение трябва да бъде способността да се промъкват и да остават незабелязани, да си намират покровители... или да ги изоставят в подходящия момент.

Сталкерите най-добре от всички знаят, че Зоната не обича струпвания на хора, затова обикновено действат сами или в малки групи по 3–5 души.

Те не признават йерархия и авторитети, но имат ясна представа за реалностите. Когато си под протекцията на Бармана, спазваш неговите правила. Добре е да си приятел с учените, защото с тях можеш да минеш за "лаборант" и да си нямаш неприятности с военните.

А когато си в Зоната... Ех, Зоната е свобода.

Мутирали сталкери, дезертирали военни и безумни учени, които обичат науката повече, отколкото здравия разум – това са ренегатите от Бар "Чистилището".

Сред тях са и повечето оцелели от т.нар. "Проект 101" - хора, дошли от едно алтернативно бъдеще, в което Зоната е покрила цялата планета. Те са тук, за да намерят друг път за човечеството и да предотвратят грешките от миналото.

Това, което ги обединява, е идеалът за свободен достъп на човечеството до богатствата на Зоната. С откритието, че е възможна адаптация към нейните опасности, се откриват безкрайни хоризонти за еволюция на човека. Това плаши ограничените умове. Човек винаги се страхува от това, което не познава, но нима това трябва да спира прогреса?

Тази им философия е известна като Ventus Mutationis, вятърът на промяната.
Съперничат си с "Деветия кръг", като стигат и до въоръжени сблъсъци.

В "Чистилището" мутациите са социално приемливи и даже препоръчителни. Нещо повече, говори се, че първичните мутанти в Зоната са много по-склонни да игнорират човек с видима мутация и да не го закачат, стига да не проявява неуважение към Зоната. Разбира се, няма нищо сигурно в това.

Убежище на генетично изродени бивши хора? Дупка на чудовища? Ложе на Нечестивия? Никой не знае, но сигурно е едно – те имат Цел.

Бърлогата е фракция със специално предназначение.

В нея участват само одобрени от организаторите играчи, които имат подходящо облекло, екипировка и игрови опит. Те поддържат атмосферата на играта, при нужда изправят игровия баланс и подпомагат с нужните роли изпълнението на специфични мисии.

Мутантите са биещото сърце на Зоната. Много е трудно да бъдат омаломощени или убити. Поведението им е непредсказуемо, а общуването с тях е препоръчително само за хора със суицидни наклонности.

През деня са бързи, свирепи и смъртоносни.

Нощем имат по-слаби сетива и се придвижват по-мудно, затова хората напускат тераформираните си бази само нощем.

ПЪРВА ТЕМПОРАЛНА ЛИНИЯ

Изброените по-долу фракции вече не участват в играта.

Тяхната история е от алтернативната времева линия, която се развиваше в първите 7 игри от поредицата – отпреди прескока назад във времето с проект 101 "Thanatos".

• Все пак трябва да се има предвид, че съществува явлението "Спирала на времето": действията и проектите във Втора времева линия, които вече са се случили в Първа времева линия, водят до естествен процес на сближаване на двете линии и до риска от повторение на катастрофалните грешки от избегнатото бъдеще.

Дошли от проваленото бъдеще на човечеството, тяхното най-голямо геройство се свежда до тази последна стъпка – да се върнат назад в миналото и да се опитат да променят обречения път на събитията.

Трябва обаче да им се признае, че те са най-добрите синове и дъщери на своето време: със спирането на мутагенната чума и затварянето на портала във времето те успяха да възпрат сближаването на спиралата на времето с онази линия на събитията, която веднъж вече доведе човечеството до неговия крах.

Тяхната сила бе тяхното проклятие: макар да създадоха технологични чудеса на базата на извлечените от Зоната артефакти, те не можаха да заживеят в хармония с нея.

Но с най-доброто от човешките и чуждоземните технологии те съумяха да съхранят човешката цивилизация и технологичен прогрес, за да може човечеството да получи своя втори шанс.

Сборен пункт и с мъка поддържан оазис сред Зоната, някогашният сталкерски бар беше се превърнал в символ на несломимия човешки дух.

С оказваната яростна съпротива на мутациите и на цената приемане на някои ретроградни практики, Църквата съумя да съхрани автентичния човешки геном сред упадъка и разпада на човешката цивилизация в планетарен мащаб.

Потомци на някогашните сталкери, тези хора бяха станали като част от Зоната. Макар и върнали се към някои древни обичаи, те все още опазваха човешката си същност.

Благодарение на това щом условията го позволиха, те съумяха да се противопоставят както на всемогъщите си господари – мутантите, така и на тесногръдите фанатици от Църквата, за да пренесат във времето свободолюбивия човешки дух.