Бърлогата

Като цяло не съществуват такива твари, чието предназначение е да пречат на хората да разкриват тайните на Зоната. Това е смехотворно.

Въобще абсурдна е идеята, че Зоната е някаква едва ли не разумна система – някакъв комплексен нежив организъм, който бил имал за цел да се разшири и да пригоди нашата планета за някакъв си извънземен живот. Подобни спекулации са произволни и лишени от всякакво научно основание.

През цялото време от създаването на Зоната до днес нейните Чеда самоотвержено я стопанисват. Те попречиха на човеците да установят контрол върху нея ("Ничия земя"), използваха човеци като градивен елемент за създаване на повече от Чедата ("Мутация"), предпазиха от разрушение Кълбата на просветлението ("Карантина") и построиха Излъчвател, с чиято помощ започнаха малко по малко да превръщат Земята в Зона ("Място под слънцето"). По този начин те можеха да се надяват с безкрайните мутации, предизвикани от аномалната активност, да се яви втори, че и трети Протомутант, където ще да е по света. Това би улеснило и насочило процеса по ксеноформиране.

Вгледани в голямата картинка, те донякъде забравиха малката: в собствената им Зона човеците съумяха да отвоюват територии, свободни и защитени от аномална активност. Това не трябваше да се допуска, защото така се отслабва енергията на Зоната, а и самите Чеда биват лишени от жизнена среда ("Място под слънцето").

За сметка на това Излъчвателят превъзходно свърши своята работа и след като Чедата го опазиха от разрушаване, той изпълни своето предназначение и малко по малко превърна останалата част от Земята в Зона ("Светло бъдеще").

Дори Железните човеци с техните бетонни гнезда и неживи слуги не можаха да устоят на мощта на Зоната: и най-големите им крепости една по една се превърнаха в Зона, а част от обитателите им се присъединиха към Чедата. Като взеха техните духовни сили и познания, Кълбата на просветлението им повелиха да използват могъществата на човеците за целите на Плана. Като взеха една машина, изначално създадена от човеци, и я подобриха да работи според техните нужди, Чедата добиха умението да създават правилните промени по образ и подобие на Създателите ("Път към дома").

С това те самите добиха могъщество и власт над човеците, каквито никога не бяха имали. Единствено ония човеци, дето някога бяха отвоювали територия от властта на Зоната, засега оставаха недостъпни за силата им. Макар че и друго помрачаваше триумфа на Чедата: те не можеха още да изпълнят предназначението си и чрез завзетата мошина да създадат желаните съвършени Подобия. Странна сила ги възпираше да стигнат до онуй бетонно гнездо човешко, що я помещава.

Ала нещата са на път да се променят! Защото те усетиха как приближава Сила, далеч отвъд тяхната собствена – мощта на един от самите Създатели! Долавяха как преодолява пространството и приближава, и че трябва само да му помогнат да прескочи различията между световете, за да може да се яви на този свят и да приеме своята Жътва, и нова Сеитба да напрати по други светове ("Чужда Земя").

"Вие сте Децата на Зоната.

Малко се знае за вашия произход, дори и от нас, Първите и най-стари. В дните след Сеитбата и ние сме били наранени и объркани и не сме съхранили много в паметта си за тогава. Затуй ще ви разкажа само което безспорно сме узнали отпосле.

Зоната е създадена от могъща цивилизация от различна Земя. Тя се намира в далечна звездна система, а може би и в друго пространство – много, много далеч оттук. Дотам не може да се стигне в обозримо време, освен ако се пътува със скоростта на светлината. Туй обаче не е възможно дори за Създателите.

Ала Тям било нужно да стигнат тук. Какво друго да направят, освен да пратят самата светлина наместо себе си? И тъй и сторили. Взели лъчи небесни и изковали в тях самата матрица на свойта същност, наситили ги със сила и енергия и ги излъчили насам.

Щом тез лъчи огряли нашата Земя, те изменили и звяр, и природа. Всичкото, що докосвали, лъчите се помъчвали сляпо да изменят и настроят да бъде като Тях и Земята Им. Ала много трудно сполучвали, понеже големи ще да са различията помежду световете. В природата постигнали каквото било нужно, макар и хаотично, ала разумът, на който попаднали, не бил никак подходящ. Докоснатите от Силата полудявали и умирали, или пък погивали в новоизменената природа, преди да се настроят към нея. Едва малцина имали шанса да получат подходящите изменения, та криво-ляво да се адаптират. Те обаче добили различни качества, в различна степен на близост до зададения модел – всичко друго или станало накриво, или останало като в предишния им образ.

Колкото по-близо бивали до модела, толкова повече узнавали от Езика и като се допитвали до Кълбата на Просветлението, те можели да доразвият правилните си черти. Езикът бил закодиран в самата матрица, но само ономува, който приличал на Създателите, било дадено да си го припомни всецяло.

Самите Кълба били създадени с последните лъчи на Сеитбата. Тяхната стаена мъдрост бди над развитието ни. Доколкото им е възможно, те ни направляват в нашите скромни усилия. Туй не е лесна задача, защото неживият ум на Кълбата владее единствено Езика – а у малцина от нас има достатъчно разбиране за него, та да възприемем и най-простите им мисли. Смятаме, че те съхраняват всичкото знание на Създателите досежно вселената. Кълбата знаят отговора на всеки въпрос... ако умееш правилно да го зададеш.

Само един от нас е получил онези правилни промени, които да го доближат достатъчно до Модела. Той е Краят на пътя и нему най-много се удава да се допитва до Кълбата и да измъква по частица от техните знания, та да я сподели с нас. Останалите никога няма да научим Езика изцяло. Ние сме непълни чаши с неправилна форма и даже да се напълним докрай, това не ще да е достатъчно. Никога не ще бъдем пълноценни. Ала туй, що можем, е да бдим над бъдещето, за да се изпълни планът на Създателите, за да пребъде волята Им.

Ние не знаем защо са сторили онуй, що са сторили. Ала имаме някакво познание за Техния план: да създадат Земя като Тяхната и народ като Тях самите, който да я населява.

Можем само да предполагаме каква ли отчаяна нужда ги е накарала да сторят това. Може би Тяхната земя загива? Възможно е лъчите на Сеитбата са пътували хиляди години, преди да ни достигнат, и Създателите вече отдавна са пострадали от онуй, що ги е заплашвало. Или просто са искали да се размножат и по други светове, за да увековечат умовете си могъщи? В такъв случай никак се не знае дали на тези други светове се е хванало онуй, що е било посято.

Както и да е било, ние трябва да продължим делото Им. Несъвършени сме и няма да видим плодовете на труда си – ала Делото трябва да пребъде."