І-3. Карантина

Място на провеждане: катранно-дестилационен цех в индустриалния комплекс Кремиковци, гр. София

Дата на провеждане: 28.05.2011 г.

Игровото действие се развива през 2014 г. в индустриален комплекс във вътрешността на Зоната.

Денем Зоната е почти красива.

Дори тук, в индустриалната й част, човекът е забравен и природата си взема обратно своето.

Тези влакови композиции повече никога няма да потеглят. Тревата расте, става все по-висока и може би един ден ще покрие и тях дори.

Човешките постройки, оставени без поддръжка, бавно и сигурно се рушат и природата ги завзема...

Но дори и майката Земя не може да изцели онези рани, които са нанесени от Посещението.

И всеки, който сметне Зоната за подходяща за какъвто и да било живот...

...Много ще сбърка.

Денем Зоната е и тиха.

Жив човек не може да се види, докато е светло...

...Защото слънчевата светлина безжалостно разкрива всичко.

Не смееш да се скиташ навън...

...Защото не знаеш какво те гледа отвътре.

Не смееш да се скриеш вътре...

...Защото никоя врата не е достатъчно здрава да удържи Онези, които не спят...

...И на никоя броня не може напълно да се разчита.

Затова денем почивахме.

Чакахме тъмната, страшна и несигурна нощ, за да си вземем каквото ни трябва от Зоната.

Държахме постоянна охрана, която да наблюдава Зоната...

И да ни сигнализира при най-малкото подозрение за мутантска атака или друга някаква опасна чудесия.

За щастие в повечето случаи беше фалшива тревога. През деня, необезпокоявани от никого, мутантите се криеха някъде по изоставените сгради.

Обляна в слънце и задушена в тишина, Зоната чакаше.

Даже тайните пътеки по тръбите, използвани от сталкерите за проникване в индустриалната част, денем бяха обект на най-строга забрана: твърде добре се вижда, твърде добре се чува по тях.

Технологичното чудо, създадено от учените малко след Карантината - Преобразувателят на аномална материя, седи без захранване. Като наизлязат сталкери след мръкнало, ще има и материал за него. Сега-засега огромната машина е поставена в режим на изчакване и всички генератори са изключени.

Пък и защо ли да се включват?

Още е светло, вижда се и така. Както всяка вечер в Зоната, хората полека-лека наизлизат и обсъждат коя посока да хванат през нощта, къде е по-безопасно, къде не са виждани мутанти.

Ето група ранобудни сталкери, които планират нощните си похождения от безопасната дистанция на Бара. Предната нощ един от тях е попаднал на едно от така наречените Златни кълба. Той има теорията, че тези артефакти са нещо като мислещи машини - че някак си управляват развитието на Зоната като единен организъм.

Посрещнат е скептично. И все пак наученото добросъвестно се нанася по картите - в Зоната човек никога не знае.

Докато чака да се смрачи и всички да се размърдат, Барманът се наслаждава на последна цигара на спокойствие. По-късно няма да го има този лукс - ще се пазарят нервни военни, ще го напъплят крадливи сталкери и досадни учени.

Започва да се смрачава и ето, караулът е сменен. Този сталкер най-сетне е слязъл от поста си и преди да поседне за малко, внимателно е огледал къде ще си постави задника. Колкото и да е безопасно край Бара, все пак това е Зоната.

Слънцето залязва.

Тези руини скоро ще се изпълнят със сенки - и човешки, и... не съвсем човешки.

А по напечените от слънцето тръби ще плъзнат тихи и внимателни стъпки.

Ето ги и бившите военни от RW Security, които се събират да поемат поредното тежко нощно дежурство. Дали ще има достатъчно патрони, за да изкарат и тази нощ?

Никога не е лошо да вземеш допълнително.

От търговията с муниции припечелва най-вече Барманът.

А и медикаменти ще трябват - дали от тия самозатягащите се необинтове, дали направо от чудодейните биостим инжекции на Корпорацията - човек задължително трябва да се отбие и при Доктора.

И макар че тоя вампир се интересува само от ужасяващите си експерименти, за всеки случай гледа и да те обръсне и с парите. Малко му беше, когато го докопаха мутантите в онази съдбовна нощ на Карантината! Днес единственото му останало око гледа по-хищно от всякога.

Тихомълком се екипират и сталкерите от небезизвестната "Група 11". От Карантината насам те се утвърдиха като едно от най-ефективните и безскрупулни сталкерски обединения.

Разбира се, и други сталкери ще пробват късмета си в Зоната. Ветераните знаят, че най-голям шанс за успех имат в малка, фокусирана група: Зоната не обича прекалени струпвания на хора.

Оптималният брой е 3-5 сталкери.

Така могат и да се подкрепят взаимно...

...и евентуално да останат незабелязани.


Дори сталкерът от дневната стража...

...Явно е хванал потайните пътеки край сградите, за да си опита късмета в Зоната.

Междувременно в Бара всичко е спокойно.

Тежковъоръжените бойци почиват, всеки по своя си начин.

Малцината оцелели представители на научната общност се наливат със синтетично кафе.

Военните ухажват медсестрата, а тя, поласкана от вниманието, съвсем лекичко флиртува.

Може би все пак ще има една спокойна нощ?

Но не би.

Постовите сигнализират опасност.

Нещо се промъква в мрака.

Подкрепленията заемат допълнителните огневи позиции.

...И по команда откриват огън по едно от изчадията на Зоната.

Понякога те не умират.

Виждаш как куршумите се забиват в тях... и те продължават, все едно комар ги е ухапал.

Мунициите ти не са безкрайно много.

Трябва да се стреля точно и при нужда да се отстъпва.

...Защото идват и още.

И все пак те са различни.

Някои умират по-лесно...

А за други и шибан гранатомет няма да помогне!

Но ако не друго, навярно могат да изпитват болка.

Дори да не ги убиеш, с точна стрелба можеш да ги прогониш.

След битката обаче следва една печална равносметка: мунициите привършват. Ако чудовищата идват с такива темпове, скоро Барът ще трябва да бъде отбраняван с приклади и ножове... И тогава последният остров на цивилизацията в Зоната ще потъне.

Муниции и всичко необходимо произвеждахме чрез Преобразувателя. Само че на него му е нужна енергия - а пък с наличната към онзи момент технология тя можеше да бъде извлечена от Зоната единствено чрез преработване на артефакти.

Точно определени комбинации от артефакти можеха да послужат за произвеждане на муниции, биостим инжекции, необинтове и други.

Ала де ги ресурсите? Военните отбраняват Бара, а сталкерите се бавят в Зоната...

А както твърде добре ни е известно, тук телефон никой не може да прокара.

Но ето ги и сталкерите, завръщат се!

Първата група са намерили някакви артефакти.

Радостта им е помрачена от откритието, че, тъй като са много сходни типове, с тях почти нищо не може да се произведе. Преобразувателят иска вариантност!

Група 11 пристигат с цяла раница находки.

При тях има и няколко артефакта от различен вид.

Достатъчно, за да се произведат медикаменти и малко муниции. Сега е моментът да ги изтъргуват - задача, към която те подхождат като към промъкването в Зоната: с тактика и координация.

Военните се сдобиват с безценни патрони... и се разделят с маса пари и полезни лични вещи.

Мнозина сталкери все още живеят с надеждата, че един ден ще излязат в белия свят и с припечеленото ще се махнат от това адско място.

Военните просто гледат да оцелеят.

Но докога така?

Нощ подир нощ без изход от Зоната...

...И живот ден за ден.

Нима външният свят бе забравил за тях?!

Организационен екипGadina Prokleta – геймплей, логистика, специална роляPistolero – транспорт, логистикаZeratul – логистикаGraHaz, Mellindor – художнициOrc, Larissa – специални ролиГенчо, Гил, Ghash, Tier – техническа помощ и обезопасяване на теренаСпециална благодарност на Деций, задето ни свърза с правилните хора :)
ФотографиАндрей (Ог)Шу