II-2. Реконкиста

Място на провеждане: изоставено ракетно поделение край с. Боснек, Пернишко

Дата на провеждане: 4.11.2017 г.

Игровото действие се развива през 1987 г. (пет години след Посещението), във временната изследователска станция навътре в Зоната.

Зоната, пуста и зловеща денем, оживяваше нощем. Недоспалите караули на Кордона преглеждаха документи и с опитни ръце прибираха своя дял от сделките. На повърхността всичко бе изрядно, с комунистически лозунги по стените – но под вълните се заформяха въртопи, които щяха да пометат всички ценности, които познаваме.

Преобръщането и само формалното съблюдаване на правилата беше видимо на всички нива: у корумпираните военни, отказали се да борят непобедимото в полза на практичната цел да се приберат у дома; при учените, които пред сблъсъка с непонятната Зона започваха да се питат що е наука, докъде завършва рационалното и откъде започва лудостта; и най-сетне, у сталкерите, които отдавна-отдавна бяха преминали тази граница и единствената им надежда бе да я достигнат от другата страна.

Онези от нас, които с ума си разбраха тяхното послание, със сърцето си не можеха да го приемат. Стигна се до сблъсъци на идеи, които засега се разрешаваха по пътя на компромиса.

Нарастване на зоната

Открихме, че определени наши действия повлияват размера на Зоната, а с миналогодишното разработване на проект „Изида“ вече можехме и да тераформираме определени части от нея, за да намалим този размер!

Две сталкерски групи – „Наборите“ и „Дълг“, независимо една от друга успяха да откъснат от Зоната две територии – Съборетината и Портала. Благодарение на това територията на Бара и Института беше изолирана от границите на Зоната и се наложи удължаване на патрулната пътека на Кордона. Все по-дълга охраняема линия, за все по-малко войници? Е, тежко е да си караул.

Тези действия намалиха размера на Зоната с 13%, но пък увеличиха Спиралата на времето със 7%.

Спиралата на времето

Благодарение на пришълците от бъдещето узнахме за една опасност, за която не бяхме и подозирали: че определени действия, които се припокриват със събития, вече случили се в една алтернативна темпорална линия, може да доведат до сливането й с нашата и да доведат света ни до катастрофа.

Някои учени застъпват тезата, че самото идване на хората от бъдещето е привнесло тази възможност, като е обвързало нашата вселена с тяхната. Каквато и да е истината, рискът е реален и измерим. Например при разработването от Института на Технологията „ZUV” – а именно, с решаването на инженерните предизвикателства пред разработването на мобилно устройство за обезсилване на аномалните въздействия, или т.нар. „Зонеход“ – беше измерен плашещ скок на Спиралата от 20%, макар и да бе налично пренебрежимо нарастване на размера на Зоната с 5%.

Може би подбудени от своите колеги от бъдещето, учените от НИИЧАВО осъзнаха грешката си и се посветиха на мерки за овладяване на ситуацията. Беше успешно разработен проектът за Анихилация на хронопортала, който завинаги да прекъсне още живата връзка между двете вселени. Както се очакваше, това доведе до намаляване на фактора Спирала на времето с 30%, макар и да увеличи нарастването на Зоната с 10%.

Навярно под този слоган е било завършено разработването на потенциално опасната технология за Генетична адаптация, която доведе до 5% нарастване на Спиралата на времето и 10% увеличение на случаите на масови мутации сред населението. Мутации бяха регистрирани дори сред емблематични фигури от Проект 101, ако и да се смяташе, че пришълците от бъдещето са „имунизирани“ против някои ефекти на Зоната. Разбира се, ползите от това откритие не може да бъдат отречени. Задълбочаването на познанията върху адаптивните мутации ще позволи на индивидите с такава способност да се ползват от защита в аномалии, равносилна на особените „спирални“ артефакти, които се намират напоследък в Зоната.

Като реакция на плашещите тенденции за следване на Спиралата на времето и увеличение на масовите мутации, потайната група „Дълг“ допринесе за връщането на баланса с разработването на проект за Експериментална аномалия в Института. Макар и потенциално опасно, това съоръжение щеше да допринесе за обучаването на стажанти и лаборанти към Института. По-важното обаче беше, че проектът за разработването му намали Спиралата и мутациите с 10%, макар и да увеличи растежа на Зоната с толкова.

Можехме само да се надяваме, че и това откритие няма да се обърне срещу нас.

За Зоната обаче отдавна се знае една горчива истина, и никакво затваряне на очите пред нея не помага: нейното разрастване съвсем не зависи само от действията на хората. Тя има своя собствена воля, провеждана от чудовищните й обитатели.

В друг зловещ момент Зоната беше огласена от призрачен, отвъден вой като на сирена. Любителите на конспиративните теории шепнат за проекта Йерихония, който подлудявал мутантите и ги правел неуязвими за куршуми за дълго време. Може би има нещо вярно в тези слухове, защото в момента на първия вой на сирената беше регистриран малък скок от 5% в растежа на Зоната и в Спиралата на времето.

Едно нещо обаче прави чест на жабите от Кордона: ако и да се държат като гадни крадливи митничари, накрая осъзнаха накъде отиват работите и кой е истинският им враг. В рамките на по-малко от час едно отделение, командвано лично от сержант Ребъл, успя да домъкне няколко пребити и малтретирани същества, които не приличаха на хора. Анекдоти твърдят, че едното бил местен клошар, който през избити зъби фъфлел „Мутант съм бе! Мутант! Ни ма бийти повичи…“

Разбира се, много са факторите, които повлияват едно сложно явление като Зоната. Според статистиката на Доктора количеството загинали в аномалии хора има отношение към нарастването на Зоната (2%), съотношението от жертви на Зоната къмто средната й популация – към Спиралата на времето (3%), а бактериите в телата на убити от мутанти са допринесли за разпространението на масова мутация (6%).

Съществуването на прословутото Златно кълбо беше доказано с незавършения проект за Кибернетика на Зоната. Макар този проект да беше захранен само до 68% от Проект 101 и група „Дълг“, събраната в процеса на изследването информация официализира сведения, които досега бяха само една екзотична теория: че Зоната е своего рода гигантска машина, създадена за неизвестни нам цели. Тя бива управлявана от нещо като суперкомпютър… който изглежда като Златно кълбо. Потвърждават се наблюденията, че този „суперкомпютър“ има свойството да изпълнява „желания“ – дотолкова, доколкото всяко изречено пред него желание се възприема като програмна команда. Проблемът е, че командите се подават на „програмен език“, който Кълбото не съвсем разбира и който съвсем не е точен, логичен и безспорен – обикновената човешка реч или дори мисъл. Спекулира се, че подобни „желания“ биха били изпълнени, но в рамките на възможностите на Зоната – които, макар и огромни, са все пак ограничени от естеството й и от едно потенциално превратно разбиране на използвания „програмен език“.

В добавка беше експериментално установено, че задействането на Кълбото ангажира големи енергии и в повечето случаи води до разширяване на Зоната. Ако не друго, вече можахме да изградим уред, наричан „аномален сеизмограф“, с чиято помощ да бъдат засичани със сравнително голяма точност всички задействания на Кълбото.

В последно време имаме сведения за редица случаи на активация.

Основен принос към различните проекти и научни открития има Института със 75 пункта.

След него идват:

• Проект 101: 59 пункта

• Дълг: 51 пункта

• Наборите: 17 пункта

• Различни сталкери от Бара: 13 пункта

• Аления взвод: 11 пункта

• Кордона: 2 пункта

При отчитане на всички фактори се установяват следните промени в характеристиките на Зоната:

• Разпространение на Зоната: 45%

• Синхронизация в Спиралата на времето: 8%

• Масова мутация: 9%

• тенденция „Мир“

• тенденция „Вятър на промяната“