II-2. Реконкиста
Място на провеждане: изоставено ракетно поделение край с. Боснек, Пернишко
Дата на провеждане: 4.11.2017 г.
Игровото действие се развива през 1987 г. (пет години след Посещението), във временната изследователска станция навътре в Зоната.
Изминалата година беше като сън.
Зоната
Зоната, пуста и зловеща денем, оживяваше нощем. Недоспалите караули на Кордона преглеждаха документи и с опитни ръце прибираха своя дял от сделките. На повърхността всичко бе изрядно, с комунистически лозунги по стените – но под вълните се заформяха въртопи, които щяха да пометат всички ценности, които познаваме.
Преобръщането и само формалното съблюдаване на правилата беше видимо на всички нива: у корумпираните военни, отказали се да борят непобедимото в полза на практичната цел да се приберат у дома; при учените, които пред сблъсъка с непонятната Зона започваха да се питат що е наука, докъде завършва рационалното и откъде започва лудостта; и най-сетне, у сталкерите, които отдавна-отдавна бяха преминали тази граница и единствената им надежда бе да я достигнат от другата страна.
Отвъд кухия морал и безпомощната логика, единствено личният морален компас можеше да ти помогне да решиш коя от всичките лудости на Зоната може да те изведе на здрава почва.
Настана време на чудеса – та нали дойдоха хора от самото бъдеще, за да ни кажат, че вървим по един обречен път! Това обаче не изглеждаше като да носи промяна. Те се стопиха сред нас, неразличими сред всеобщата странност на онези над сто души, които населяваха периферията на Зоната.
Онези от нас, които с ума си разбраха тяхното послание, със сърцето си не можеха да го приемат. Стигна се до сблъсъци на идеи, които засега се разрешаваха по пътя на компромиса.
И все пак, с идването си те донесоха нещо безкрайно ценно в лъкатушния път на зонезнанието: мерилото за категоризация на глобалните въздействия на Зоната. На базата на техния опит добихме техническата възможност да измерваме три нейни характеристики: Разрастване, Спирала на времето и Масова мутация.
Нарастване на зоната
Открихме, че определени наши действия повлияват размера на Зоната, а с миналогодишното разработване на проект „Изида“ вече можехме и да тераформираме определени части от нея, за да намалим този размер!
Две сталкерски групи – „Наборите“ и „Дълг“, независимо една от друга успяха да откъснат от Зоната две територии – Съборетината и Портала. Благодарение на това територията на Бара и Института беше изолирана от границите на Зоната и се наложи удължаване на патрулната пътека на Кордона. Все по-дълга охраняема линия, за все по-малко войници? Е, тежко е да си караул.
Тези действия намалиха размера на Зоната с 13%, но пък увеличиха Спиралата на времето със 7%.
Спиралата на времето
Благодарение на пришълците от бъдещето узнахме за една опасност, за която не бяхме и подозирали: че определени действия, които се припокриват със събития, вече случили се в една алтернативна темпорална линия, може да доведат до сливането й с нашата и да доведат света ни до катастрофа.
Някои учени застъпват тезата, че самото идване на хората от бъдещето е привнесло тази възможност, като е обвързало нашата вселена с тяхната. Каквато и да е истината, рискът е реален и измерим. Например при разработването от Института на Технологията „ZUV” – а именно, с решаването на инженерните предизвикателства пред разработването на мобилно устройство за обезсилване на аномалните въздействия, или т.нар. „Зонеход“ – беше измерен плашещ скок на Спиралата от 20%, макар и да бе налично пренебрежимо нарастване на размера на Зоната с 5%.
Може би подбудени от своите колеги от бъдещето, учените от НИИЧАВО осъзнаха грешката си и се посветиха на мерки за овладяване на ситуацията. Беше успешно разработен проектът за Анихилация на хронопортала, който завинаги да прекъсне още живата връзка между двете вселени. Както се очакваше, това доведе до намаляване на фактора Спирала на времето с 30%, макар и да увеличи нарастването на Зоната с 10%.
В процеса на работа уредите регистрираха и едно смущаващо сведение: подир хората от Проект 101, преди затварянето на портала е имало още едно прехвърляне на тяло, при това съпроводено с масивен изблик на енергия и с невиждан досега отпечатък върху темпоралната матрица. Смята се, че става въпрос за същество от друга планета или дори друго измерение. Най-крайните теории твърдят, че това е представител на онези, които са инициирали Посещението! Навярно това създание е последвало хората в миналото на Зоната и може би се крие сред руините в самото й сърце.
Масова мутация
Ала няма сила на света, която да възпре жаждата за знания на НИИЧАВО. Дори здравият разум.
Навярно под този слоган е било завършено разработването на потенциално опасната технология за Генетична адаптация, която доведе до 5% нарастване на Спиралата на времето и 10% увеличение на случаите на масови мутации сред населението. Мутации бяха регистрирани дори сред емблематични фигури от Проект 101, ако и да се смяташе, че пришълците от бъдещето са „имунизирани“ против някои ефекти на Зоната. Разбира се, ползите от това откритие не може да бъдат отречени. Задълбочаването на познанията върху адаптивните мутации ще позволи на индивидите с такава способност да се ползват от защита в аномалии, равносилна на особените „спирални“ артефакти, които се намират напоследък в Зоната.
За съжаление много от учените от Института, участвали в този проект, също добиха мутации, макар и доброкачествени. Наред с някои вътрешни брожения сред „Хищниците“ – единствената голяма и вътрешно консолидирана група от Проект 101 – това щеше да доведе до една по-сериозна промяна. Все по-често си проправяше път една странна мълва или по-скоро идея: че такова, каквото е, човечеството ще загуби еволюционната борба в полза на по-адаптиран вид, и че този вид ще произлезе от неговите редици.
Като реакция на плашещите тенденции за следване на Спиралата на времето и увеличение на масовите мутации, потайната група „Дълг“ допринесе за връщането на баланса с разработването на проект за Експериментална аномалия в Института. Макар и потенциално опасно, това съоръжение щеше да допринесе за обучаването на стажанти и лаборанти към Института. По-важното обаче беше, че проектът за разработването му намали Спиралата и мутациите с 10%, макар и да увеличи растежа на Зоната с толкова.
Можехме само да се надяваме, че и това откритие няма да се обърне срещу нас.
Мутантите
За Зоната обаче отдавна се знае една горчива истина, и никакво затваряне на очите пред нея не помага: нейното разрастване съвсем не зависи само от действията на хората. Тя има своя собствена воля, провеждана от чудовищните й обитатели.
Измежду полумутиралите, подлудени сталкери, които стигат до далечните краища на Зоната, пълзи слухът за сдвоените мутанти и за проекта Метаморфоза, който ще създаде по-могъща мутация от вида на т.нар. протомутант. Не е ясно дали това същество ще се появи чрез делене – както може би вече е започнало, или ще бъде изцяло създадено от яйце – ако се вярва на легендите на пришълците от бъдещето. Единственото, което е сигурно, че в някакъв момент в Терминала е измерен скок на нарастването на Зоната с 5% и на Спиралата на времето с 15%, който не може да бъде обяснен с никаква човешка активност.
В друг зловещ момент Зоната беше огласена от призрачен, отвъден вой като на сирена. Любителите на конспиративните теории шепнат за проекта Йерихония, който подлудявал мутантите и ги правел неуязвими за куршуми за дълго време. Може би има нещо вярно в тези слухове, защото в момента на първия вой на сирената беше регистриран малък скок от 5% в растежа на Зоната и в Спиралата на времето.
Едно нещо обаче прави чест на жабите от Кордона: ако и да се държат като гадни крадливи митничари, накрая осъзнаха накъде отиват работите и кой е истинският им враг. В рамките на по-малко от час едно отделение, командвано лично от сержант Ребъл, успя да домъкне няколко пребити и малтретирани същества, които не приличаха на хора. Анекдоти твърдят, че едното бил местен клошар, който през избити зъби фъфлел „Мутант съм бе! Мутант! Ни ма бийти повичи…“
Сигурното е обаче, че Докторът е записал взети генетични проби от два същински мутанта, един от които имал твърде необичайни характеристики. Изключително вероятно е по този начин да е предотвратена масова мутация до 20%.
Разбира се, много са факторите, които повлияват едно сложно явление като Зоната. Според статистиката на Доктора количеството загинали в аномалии хора има отношение към нарастването на Зоната (2%), съотношението от жертви на Зоната къмто средната й популация – към Спиралата на времето (3%), а бактериите в телата на убити от мутанти са допринесли за разпространението на масова мутация (6%).
Златното кълбо
Съществуването на прословутото Златно кълбо беше доказано с незавършения проект за Кибернетика на Зоната. Макар този проект да беше захранен само до 68% от Проект 101 и група „Дълг“, събраната в процеса на изследването информация официализира сведения, които досега бяха само една екзотична теория: че Зоната е своего рода гигантска машина, създадена за неизвестни нам цели. Тя бива управлявана от нещо като суперкомпютър… който изглежда като Златно кълбо. Потвърждават се наблюденията, че този „суперкомпютър“ има свойството да изпълнява „желания“ – дотолкова, доколкото всяко изречено пред него желание се възприема като програмна команда. Проблемът е, че командите се подават на „програмен език“, който Кълбото не съвсем разбира и който съвсем не е точен, логичен и безспорен – обикновената човешка реч или дори мисъл. Спекулира се, че подобни „желания“ биха били изпълнени, но в рамките на възможностите на Зоната – които, макар и огромни, са все пак ограничени от естеството й и от едно потенциално превратно разбиране на използвания „програмен език“.
Макар и частично разработен, проектът даде възможност за предприемане на мерки за допълнително ограничаване на Спиралата на времето с 10%. Като страничен ефект обаче се стигна до нарастване на разпространението на Зоната с 5%.
В добавка беше експериментално установено, че задействането на Кълбото ангажира големи енергии и в повечето случаи води до разширяване на Зоната. Ако не друго, вече можахме да изградим уред, наричан „аномален сеизмограф“, с чиято помощ да бъдат засичани със сравнително голяма точност всички задействания на Кълбото.
В последно време имаме сведения за редица случаи на активация.
При повечето активации са отчетени слаби вариации на характеристиките на Зоната, най-вече в посока на нарастване на размера й. В допълнение се забелязват и две особени тенденции – насоката „Вятър на промяната“ и насоката „Мир“. Засега е неизвестно по какъв начин чуждоземна технология като Кълбото би могла да изтълкува тези абстрактни човешки понятия. Специалистите ксенолози тръпнат в ужас.
Проекти
Основен принос към различните проекти и научни открития има Института със 75 пункта.
След него идват:
Проект 101: 59 пункта
Дълг: 51 пункта
Наборите: 17 пункта
Различни сталкери от Бара: 13 пункта
Аления взвод: 11 пункта
Кордона: 2 пункта
Научни публикации
д-р Десислава Маркова със спонсорството на Дълг: 102 публикации
д-р Ива Владимирова: 60 публикации
акад. Волф Ларксон и д-р Хан: по равно, по 43 публикации
проф. Виктор Чернев: 24 публикации
акад. Ковалски: 22 публикации
д-р Тодор Буров: 12 публикации
д-р Анастасия Жуковская: 7 публикации
акад. Маргарита Николова: 5 публикации
другарката Цура Джибрата: 1 публикация
При отчитане на всички фактори се установяват следните промени в характеристиките на Зоната:
Разпространение на Зоната: 45%
Синхронизация в Спиралата на времето: 8%
Масова мутация: 9%
тенденция „Мир“
тенденция „Вятър на промяната“
