Племената

2016–2124 ПТЛ

Успешното захранване на машината обаче съвпадна с усилията на други сили да извлекат нещо полезно от технологиите на "падналия гигант". Междувременно се оказа, че мутантите са успяли да включат друга машина, а екипите на самата Корпорация са опитали да задвижат трета - някакво устройство, което има общо с контрола върху времето като величина. Не стана ясно дали са постигнали някакъв успех, но след една тиха имплозия бункерът, в който се помещаваха всичките машини, беше откъснат от нашата времева реалност. В мехура от спряло време останаха хора както от Корпорацията, така и от Бара, и никой не успя да влезе или да разбере какво точно се е случило.

За всички останали времето протече както винаги си е текло. Десетилетия се изтъркаляха и в тях хората и събитията постепенно намериха своето място. Персоналът на Корпорацията беше претопен сред хората от Бара, а те самите полека-лека изоставиха всичко ненужно. Адаптирани към Зоната, те не се нуждаеха от високи технологии, за да оцеляват, и постепенно се завърнаха към един почти средновековен начин на живот. "Модерните" оръжия станаха рядкост, пък и срещу кого да ги използваш? Хората създадоха племена и заживяха заедно в една примитивна, почти утопична хармония със Зоната. Избраха си жреци и създадоха вярвания, според които мутантите са нещо като полубогове. Смятаха ги за вестители на някакъв чутовен бог от висините, чието пришествие се очакваше. В негова прослава се организираха турнири, чийто победител – най-смелият и най-силният измежду човеците – биваше принасян в жертва.

Уменията за оцеляване в Зоната обаче не бяха изоставени. И най-малкото дете от Племената познаваше аномалиите, а научните знания бяха предавани от баща на син и от майка на дъщеря. Макар и представени като молитви и магии, те бяха съхранени за времената, когато ще послужат за повторното въздигане на Човека. И странно, че под привидното покорство наведените глави святкаха с гневни погледи. Все по-често срещу славословията на жреците се надигаше глух ропот измежду редовете на по-младите.

Всички усещаха, че приближава промяна. Имаше знамения, а с по някой подслушан съсък от мутантите поличбите намираха своето потвърждение: Господарите на Зоната очакват пришествието на някакъв бог, по-велик от тях. Хората се чувстваха неспокойни. По-чувствителните усещаха, че това може да е последният им шанс да променят своето положение. Сантименталните се надяваха на някакво чудо, което да им посочи пътя. И то се яви! Чудото се показа в образа на едно местно момче, задъхано от тичане. То дойде откъм Великите руини на Магията, за да изкрещи вестта за Промяната: днес, 108 лета по-късно, през високите двери на Руините отново може да се мине! ("Чужда Земя")