І-2. Мутация

Място на провеждане: изоставено военно поделение в Люлин планина, близо до гр. София

Дата на провеждане: 23.10.2010 г.

Игровото действие се развива през 2010 г. около една от обслужвалите Кордона военни бази, погълнати от Зоната при разширяването й.

Ето го и днес добрия стар спътник на нашата планета - същият както преди двадесет и осем години. Ала Земята... Земята вече не е същата.

Посещението промени всичко, в което сме вярвали, отмахна атавистичните заблуди и ги замести със страховете на бъдещето.

И макар повечето от шестте Зони на посещение да бяха унищожени или изолирани, една остана.

А това е най-официалната й част: офисът на Корпорацията.

Да, наистина не изглежда никак лъскаво.

Условията са тежки и откакто Корпорацията реши да изгради преден пост в самата Зона и да го поддържа като авангард на човешкото в един вече чужд свят, взе да става все по-трудно.

Захранването беше проблем. Доставките на гориво и консумативи все повече закъсняваха. Някои учени вече започнаха да обсъждат изграждане на някакъв вид преобразувател, който да работи изцяло с аномални ресурси.

Засега обаче всяка нощ треперехме да не угаснат светлините, защото по тъмно разни неща изпълзяват от дълбините на изоставените сгради и... става страшно.

Затова се и налагаше денонощна охрана.

По онова време от Корпорацията бяха наели за тази задача RW World Security - паравоенно формирование на наемници със съмнителна слава, но пък достатъчно хладнокръвни срещу ужасите на Зоната.

Намираха се и по-тъмни субекти, разбира се. Сенчести групировки и опортюнисти от всякакъв калибър се опитваха да се възползват от тежките условия, за да измъкнат чуждоземни артефакти под носа на монополния гигант - Корпорацията.

Може би най-ефективната такава група бяха онези, които се представяха като Глутницата.

Сложете в кюпа и всевъзможните банди от откачалници - съмнителни сталкерски обединения, религиозни секти, еколози с крайни възгледи, наемници и терористи. В Зоната влизат мнозина, но който не уважава особените й закони, не излиза повече.

Преди Катаклизма най-многобройната от тези групи беше известна като SavePharm United.

Все още имаше и учени и изследователи - но едва ли от кабинетния тип. По необходимост те биваха отлично екипирани, често с допълнително подобрени от тях самите защитни костюми.

Естествено, в Зоната вирееха и немалко сталкери от старото поколение - опитни ветерани, готови да предложат услугите си за някой долар, без да питат кой е клиентът и какво търси.

Целият този сбироток от хора с всевъзможни интереси, специалности и ментални отклонения трябваше да бъде подчинен на условията, установени от Корпорацията за контрол върху Зоната - същата онази Корпорация, която беше създадена с международен договор, за да не може никоя отделна страна да сложи ръка върху съкровищата на Зоната.

...Благодарение на което самата Корпорация постепенно се превърна в доминираща сила в икономически, научен и дори политически аспект.

Хитрите адвокати на Централното управление спечелиха не една съдебни битки, за да постигнат извличането на печалба с минимум отговорности и при запазване на правата на монополиста при всички обстоятелства.

Общите условия за достъп до Зоната, съставени от тях, бяха истинска подигравка със свободния сталкерски дух.

Госпожица Леда Бруталхайт - красивата, но неумолима управителка на офиса на Корпорацията, стриктно съблюдаваше политиката на своя работодател.

Възнагражденията за намиране на артефакти се изплащаха винаги навреме, но изпаднеш ли в беда и нямаш ли пари, не можеше да разчиташ на никаква помощ.

Сборен пункт на сталкери, военни и всяка паплач в Зоната беше новият бар "Чистилището". Някогашният бар "Деветия кръг" беше отдавна погълнат от Зоната и старите сталкери до днес разправят зловещи истории за онова, което е останало от него.

Ала "Чистилището" си беше - и винаги ще бъде - място порядъчно, добре защитено и що-годе уютно, предвид обстоятелствата. Барманът не винаги успяваше да поднови запасите си от бира, но пък забъркваше някакви невероятни негови си коктейли.

От тях, разбира се, най-добър беше прословутият "Пачата на вещицата", от който главата натежава, но сърцето олеква; задръжките отслабват, но волята се засилва; краката омекват, но друго става твърдо като стоманения поглед на охранител от Кордона.

В Бара човек можеше да стопли изтерзаното си тяло...

...Да разпусне с приятели...

...Да обнови своята екипировка...

...Или даже да заложи по някой долар в добра компания.

Там, където човек ежедневно живота си залага, хазартът не може да не процъфтява.

Недалеч от Бара се помещаваше полевият кабинет на д-р Щайн, който къде от алчност за лесни пари, къде от суета да се специализира в един още неизучен клон на медицинската наука, беше приел да работи в Зоната.

Той усъвършенстваше съмнителните си умения върху нейните посетители и трудно можеше да се впише в образа на добрия доктор.

За сметка на това неговата чаровна, сексапилна и плашещо студоустойчива медицинска сестра сама по себе си успяваше да окаже неоценимо целебно въздействие.

За съжаление добрите впечатления от сестричката не устояваха дълго. Никой не би желал да попада върху импровизираната операционна маса на Доктора...

...Нито да се окаже в ръцете му за нещо по-сериозно от повърхностен преглед.

Никога не знаеш каква мутация ще ти открият...

...Нито каква карантина ще ти наложат.

Когато нещата станаха вече доста мрачни и даже Корпорацията престана да отрича упорития слух за мутанти в Зоната, изследователската станция около бар "Чистилището" доста оредя откъм журналисти.

Останаха само двама смели кореспонденти, които освен материалите, които от дъжд на вятър успяваха да изпратят на своите работодатели, се обединиха около издаването на стенен вестник.

При ограничените доставки и централизираното положение на човешката база това се оказа един икономичен и надежден способ не само за информиране, но и за манипулиране на общественото мнение.

Корпорацията не се противопостави.

Въобще Корпорацията подхождаше напълно либерално към всичко, което не влизаше в противоречие с нейните финансови интереси...

...Които, преди всичко, предполагаха непрекъснат износ на артефакти от Зоната.

За тази задача винаги се намираха сталкери, които се препитаваха от трохите от богатата трапеза на технологичния гигант.

Ако си се измъкнал жив от Зоната, си доволен и на тия кирливи няколкостотин долара, които ти се полагат по ценоразписа на Корпорацията.

Ала в един момент припечеленото свършва.

За да се напъхаш обратно за още, се иска да събереш всичкия си кураж - а все не е достатъчно - и нито бутилка, нито молитва могат да притъпят тръпките на ужас по гръбнака ти.

Започва път към твоя страх - незнаен, ограден с тъма.

Гората шепне с листа както от памтивека, но... в Зоната нищо не е същото. Никой не смее да търси артефакти сред избуялата растителност. Твърде много сенки, твърде много смърт.

В сградите има повече видимост, макар че е не по-малко опасно.

И все пак имаш шанс да забележиш някоя зловеща фигура, която преброжда коридорите, и да избегнеш нежелана среща.

Ако си бдителен, можеш да попаднеш на безопасен коридор...

...Стига да внимаваш за аномалии.

Ако подът е оцветен различно, това не е добър знак.

За сметка на това в аномалиите често се намират артефакти...

Стига да имаш смелост да бръкнеш да ги вземеш.

Стълбищата са място, което е особено подходящо за засади.

Не знаеш какво може да те дебне отвъд парапета.

А ето, че някой даже е бил издебнат.

Врата, помещение, артефакт.

Човек трябва да е нащрек за капани или засади, защото в противен случай...

...му се случват някои неща.

Ако не друго, нещастникът е пропуснал да вземе ценен артефакт.

Хоп, отива в торбата. Стискаш палци да оцелееш, за да го продадеш.


Надолу по стълбите към подземните етажи.

Казват, че митичното Златно кълбо лежи или много ниско, или много нависоко. Хората говорят различни работи. Може би има повече от едно Златни кълба?

Ооо, лош късмет.

В такъв момент човек се хвърля на пода с изгасени светлини и се надява да не е бил забелязан.

Напразно.

Момент за последна молитва...

Която може и да помогне! Някой стреля по мутанта отвън и му отвлича вниманието.

В Зоната всички стават религиозни, по един или друг начин.

Никой не знае в действителност имат ли разум мутантите. Нито откъде са се взели впрочем. Но е безспорно, че те най-често се държат като кръвожадни чудовища...

...Които подхождат елементарно на стимули.

Ако не беше така, сигурно не би било възможно да се оцелее на тяхна територия.

Време за бягство. Трябва ти укритие.

Но дори бягството трябва да се извършва предпазливо.

Не знаеш дали няма да се натресеш на аномалия...

...Или на друг уплашен до смърт сталкер, който държи пръста си на спусъка.

Има и задънени коридори...

...И все още заключени врати.

Трябва да внимаваш откъде минаваш...

...Да се оглеждаш навсякъде...

...И да се учиш от чуждите грешки.

Не се питай кой пали свещи по тунелите...

...За да не вземеш да узнаеш.

А ето го и Кълбото на желанията!

Ако наистина изпълнява желания, какво би било твоето?

А ако се и върнеш жив и здрав, ти си най-щастливият човек на земята.

В Бара можеш да отпразнуваш завръщането - и животът продължава.

Междувременно се намираха хитреци, които да хакнат терминала на Корпорацията, за да измъкнат пари или информация...

А също и сталкери, които да се вържат на акъла на Доктора и да занесат чифт лабораторни мишки в аномалия - за да можел да ги изследва. Както впоследствие засвидетелства очевидец, мишките оцелели...

...Сталкерите не.

А по някое време се яви група тежко въоръжени момчета, които предложиха на Доктора нещо абсолютно нелепо: да му хванат за изследване истински, жив мутант.

Доктора не страдаше от скрупули. Ако някой е решил да си троши главата, защо да го спира? Предложи им хилядарка.

Той, разбира се, не вярваше в успеха на подобно начинание.

Обаче само час по-късно...

...Един допълнително деформиран мутант, плътно овързан с въжета, беше представен на неговото внимание.

Докато Доктора вземаше своите проби, се яви група "природозащитници".

Така наричаха онези сталкери, които развиваха теории за деликатната екосистема на Зоната и за това как мутантите също са хора, че и по-добри.

Те стигнаха дотам, че да извадят оръжие в подкрепа на пленения мутант.

Други сталкери подходиха по-практично към проблема.

"Пусни го, преди да са се домъкнали другите като него."

В Зоната не е добре да предричаш неща.

Често се сбъдват.

Бойците на RW World Security трябваше да посрещнат атаката на един враг, за когото куршумите бяха просто ужилвания.

След кратък, но кървав сблъсък мутантът беше спасен от своите и върнат обратно в Зоната...

...А когато пукотевицата приключи, Доктора имаше мнозина за лекуване - или за регистриране на смъртта.

Той самият загуби едно око и понесе други ранявания. С помощта на превръзка и конска доза биостим обаче той трябваше да продължи да изпълнява задълженията си.

Скоро след идването на мутантите в Бара регистрираните случаи на мутации силно зачестиха.

Голяма група сталкери - повечето от които членове на SavePharm United - безследно изчезна в Зоната. Очевидци твърдяха, че те сами са отишли при високия мрачен мутант и са пожелали да станат като него.

А броени дни след това Зоната се затвори в един гигантски катаклизъм.

Настъпи разместване на аномалиите, при което голяма част от тях се стекоха от центъра към покрайнините. Оцелелите военни, сталкери и учени се намериха затворени и пленени вътре, с напълно прекъснат контакт с външния свят.

Започна периодът на КАРАНТИНАТА, която продължи четири години.

Организационен екипGadina Prokleta – геймплей, логистика, специална роляVampiresS – изработка на артефактите, специална роляGraHaz – художник на материалитеZeratul, Lady Marian – обезопасяване на терена, логистикаGhoul, DataMatrix – осветление, захранване, специални ефектиOrc, Varg, Og, Decius – оформление на терена, специална роляLarissa, Tier – специална роля ФотографиШуZeratulMerlina