І-2. Мутация

Ето го и днес добрия стар спътник на нашата планета - същият както преди двадесет и осем години. Ала Земята... Земята вече не е същата.

Посещението промени всичко, в което сме вярвали, отмахна атавистичните заблуди и ги замести със страховете на бъдещето.

И макар повечето от шестте Зони на посещение да бяха унищожени или изолирани, една остана.

А това е най-официалната й част: офисът на Корпорацията.

Да, наистина не изглежда никак лъскаво.

Условията са тежки и откакто Корпорацията реши да изгради преден пост в самата Зона и да го поддържа като авангард на човешкото в един вече чужд свят, взе да става все по-трудно.

Захранването беше проблем. Доставките на гориво и консумативи все повече закъсняваха. Някои учени вече започнаха да обсъждат изграждане на някакъв вид преобразувател, който да работи изцяло с аномални ресурси.

Засега обаче всяка нощ треперехме да не угаснат светлините, защото по тъмно разни неща изпълзяват от дълбините на изоставените сгради и... става страшно.

Затова се и налагаше денонощна охрана.

По онова време от Корпорацията бяха наели за тази задача RW World Security - паравоенно формирование на наемници със съмнителна слава, но пък достатъчно хладнокръвни срещу ужасите на Зоната.

Намираха се и по-тъмни субекти, разбира се. Сенчести групировки и опортюнисти от всякакъв калибър се опитваха да се възползват от тежките условия, за да измъкнат чуждоземни артефакти под носа на монополния гигант - Корпорацията.

Може би най-ефективната такава група бяха онези, които се представяха като Глутницата.

Сложете в кюпа и всевъзможните банди от откачалници - съмнителни сталкерски обединения, религиозни секти, еколози с крайни възгледи, наемници и терористи. В Зоната влизат мнозина, но който не уважава особените й закони, не излиза повече.

Преди Катаклизма най-многобройната от тези групи беше известна като SavePharm United.

Целият този сбироток от хора с всевъзможни интереси, специалности и ментални отклонения трябваше да бъде подчинен на условията, установени от Корпорацията за контрол върху Зоната - същата онази Корпорация, която беше създадена с международен договор, за да не може никоя отделна страна да сложи ръка върху съкровищата на Зоната.

Сборен пункт на сталкери, военни и всяка паплач в Зоната беше новият бар "Чистилището". Някогашният бар "Деветия кръг" беше отдавна погълнат от Зоната и старите сталкери до днес разправят зловещи истории за онова, което е останало от него.

Ала "Чистилището" си беше - и винаги ще бъде - място порядъчно, добре защитено и що-годе уютно, предвид обстоятелствата. Барманът не винаги успяваше да поднови запасите си от бира, но пък забъркваше някакви невероятни негови си коктейли.

От тях, разбира се, най-добър беше прословутият "Пачата на вещицата", от който главата натежава, но сърцето олеква; задръжките отслабват, но волята се засилва; краката омекват, но друго става твърдо като стоманения поглед на охранител от Кордона.

В Бара човек можеше да стопли изтерзаното си тяло...

...Да разпусне с приятели...

...Или даже да заложи по някой долар в добра компания.

Там, където човек ежедневно живота си залага, хазартът не може да не процъфтява.

За сметка на това неговата чаровна, сексапилна и плашещо студоустойчива медицинска сестра сама по себе си успяваше да окаже неоценимо целебно въздействие.

За съжаление добрите впечатления от сестричката не устояваха дълго. Никой не би желал да попада върху импровизираната операционна маса на Доктора...

...Нито да се окаже в ръцете му за нещо по-сериозно от повърхностен преглед.

Никога не знаеш каква мутация ще ти открият...

...Нито каква карантина ще ти наложат.

Когато нещата станаха вече доста мрачни и даже Корпорацията престана да отрича упорития слух за мутанти в Зоната, изследователската станция около бар "Чистилището" доста оредя откъм журналисти.

...Които, преди всичко, предполагаха непрекъснат износ на артефакти от Зоната.

За тази задача винаги се намираха сталкери, които се препитаваха от трохите от богатата трапеза на технологичния гигант.

Ако си се измъкнал жив от Зоната, си доволен и на тия кирливи няколкостотин долара, които ти се полагат по ценоразписа на Корпорацията.

Гората шепне с листа както от памтивека, но... в Зоната нищо не е същото. Никой не смее да търси артефакти сред избуялата растителност. Твърде много сенки, твърде много смърт.

В сградите има повече видимост, макар че е не по-малко опасно.

И все пак имаш шанс да забележиш някоя зловеща фигура, която преброжда коридорите, и да избегнеш нежелана среща.

...Стига да внимаваш за аномалии.

Ако подът е оцветен различно, това не е добър знак.

За сметка на това в аномалиите често се намират артефакти...

Стига да имаш смелост да бръкнеш да ги вземеш.

А ето, че някой даже е бил издебнат.

Врата, помещение, артефакт.

Човек трябва да е нащрек за капани или засади, защото в противен случай...

...му се случват някои неща.

Ако не друго, нещастникът е пропуснал да вземе ценен артефакт.

Хоп, отива в торбата. Стискаш палци да оцелееш, за да го продадеш.

Надолу по стълбите към подземните етажи.

Казват, че митичното Златно кълбо лежи или много ниско, или много нависоко. Хората говорят различни работи. Може би има повече от едно Златни кълба?

Ооо, лош късмет.

В такъв момент човек се хвърля на пода с изгасени светлини и се надява да не е бил забелязан.

Която може и да помогне! Някой стреля по мутанта отвън и му отвлича вниманието.

В Зоната всички стават религиозни, по един или друг начин.

Никой не знае в действителност имат ли разум мутантите. Нито откъде са се взели впрочем. Но е безспорно, че те най-често се държат като кръвожадни чудовища...

...Които подхождат елементарно на стимули.

Ако не беше така, сигурно не би било възможно да се оцелее на тяхна територия.

Но дори бягството трябва да се извършва предпазливо.

Не знаеш дали няма да се натресеш на аномалия...

...Или на друг уплашен до смърт сталкер, който държи пръста си на спусъка.

Трябва да внимаваш откъде минаваш...

...Да се оглеждаш навсякъде...

...И да се учиш от чуждите грешки.

Не се питай кой пали свещи по тунелите...

...За да не вземеш да узнаеш.

А ето го и Кълбото на желанията!

Ако наистина изпълнява желания, какво би било твоето?

А ако се и върнеш жив и здрав, ти си най-щастливият човек на земята.

В Бара можеш да отпразнуваш завръщането - и животът продължава.

А също и сталкери, които да се вържат на акъла на Доктора и да занесат чифт лабораторни мишки в аномалия - за да можел да ги изследва. Както впоследствие засвидетелства очевидец, мишките оцелели...

А по някое време се яви група тежко въоръжени момчета, които предложиха на Доктора нещо абсолютно нелепо: да му хванат за изследване истински, жив мутант.

Доктора не страдаше от скрупули. Ако някой е решил да си троши главата, защо да го спира? Предложи им хилядарка.

Той, разбира се, не вярваше в успеха на подобно начинание.

Обаче само час по-късно...

Докато Доктора вземаше своите проби, се яви група "природозащитници".

Така наричаха онези сталкери, които развиваха теории за деликатната екосистема на Зоната и за това как мутантите също са хора, че и по-добри.

Други сталкери подходиха по-практично към проблема.

"Пусни го, преди да са се домъкнали другите като него."

Бойците на RW World Security трябваше да посрещнат атаката на един враг, за когото куршумите бяха просто ужилвания.

Голяма група сталкери - повечето от които членове на SavePharm United - безследно изчезна в Зоната. Очевидци твърдяха, че те сами са отишли при високия мрачен мутант и са пожелали да станат като него.

А броени дни след това Зоната се затвори в един гигантски катаклизъм.

Настъпи разместване на аномалиите, при което голяма част от тях се стекоха от центъра към покрайнините. Оцелелите военни, сталкери и учени се намериха затворени и пленени вътре, с напълно прекъснат контакт с външния свят.

Започна периодът на КАРАНТИНАТА, която продължи четири години.