І-4. Място под слънцето

Място на провеждане: изоставено военно поделение на Ракетни войски край гр. Перник

Дата на провеждане: 3.11.2012 г.

Игровото действие се развива през 2015 г. в една от обслужвалите Кордона военни бази, погълнати от Зоната при разширяването й, сега - част от вътрешността на Зоната.

След затварянето на Зоната, известно като Карантината, няколкото стотици оцелели човешки същества се намериха впримчени във вътрешността й в продължение на няколко години.

Денем Зоната е пуста и празна, а вятърът подмята малкото боклуци, останали от човека.

През деня никой не смее да тараши по сградите...

...А малцината, които останахме в тези четири години принудителна изолация, се крием зад дебелите стени на Бара - някогашната изследователска станция.

...Значи отново е време да запалим осветлението и да изпълзим навън в търсене на ресурси.

Бар "Чистилището" сега е нашата последна крепост. Зад дебелите му стени сме в сравнителна безопасност... но не можем само да се крием вътре.

Генераторите имат нужда от гориво...

...както и от патрони за защита от нещата, които бродят из Зоната.

Но благодарение на всеотдайния труд на останалите с нас учени решение беше намерено.

Още след Карантината те съумяха да построят Преобразувателя и чрез неговия терминал - да произвеждат всичко необходимо.

Енергията, с която се захранва Преобразувателят, идва от единствения наистина изобилен източник в Зоната: нейната аномална активност.

Остатъчният продукт от дейността на всяка аномалия се отлага в слабо мутагенните аномални ресурси.

Затова и се налагаше всяка вечер да търсим нови и нови аномални ресурси - да поддържаме Преобразувателя захранен беше въпрос на оцеляване.

Групите се разпределят помежду си и внимателно планират маршрута си към пълните с аномалии сгради.

Сталкери проверяват оръжия - и колкото и да ги презират като начин за справяне с проблемите в Зоната, преди поход винаги полагат необходимата грижа, за да могат да разчитат на това последно средство.

Сепване... Тревога!

Нещо или някой се задава!

Часовите са на поста си...

Военните са готови да реагират...

...А при нужда и сталкерите ще се намесят.

Но се оказва донякъде фалшива тревога: само един завръщащ се сталкер.

С неговите наранявания не е ясно как се е довлякъл до Бара.

Раните, оказва се, са от куршуми.

Историята, която той има да разкаже, е разтърсваща.

Там, където някога е бил Кордонът, а днес се простира ивицата от външни аномалии, се е случило нещо, за което почти бяхме изгубили надежда: Зоната е преодоляна!

Сред бушуващото море от ужас и разрушение, което ни обгражда, е изпълзяла машина от външния свят - зонеход със знака на Корпорацията за контрол на Зоната.

Наместо да отвърнат на дружеския поздрав, хората край машината са посрещнали с изстрели нашите сталкери.

Едно внезапно мутантско нападение обаче е отвлякло вниманието на Корпорацията и, макар тежко ранен, единият сталкер е успял да изпълзи извън зоната на престрелката.

"Дотолкоз ли са ни отписали, че да ни смятат за чудовища?" - изръмжава Курт, един от фанатичните водачи на Църквата. - "Ще ни третират наравно с мутантите? Нас, които сме страдали в това забравено от Бог място?!"

"С годините все повече заприличваме." - въздъхва физичката Сара. - "Да не мислиш, че не изглеждаме като уроди в техните очи?"

"Сара, като лекар мога да заявя, че генетично и физиологично ние сме си хора. Стига си се самосъжалявала. Муцунката ти и така си е хубава!"

Примата - едрият и обичайно неразговорлив сталкер от Сивите вълци, се изправя на крака с противогаз в ръце.

"Вижте... Не това е важното. Има друго. Значи... Вече може да се влезе... и може да се излезе от Зоната!"

"Но явно ще да е с машината на Корпорацията." - Курт си слага каската. - "Има ли желание, Бог ще ни посочи пътя."

Двама от военните на група Орловци се размърдват лениво и щракват предпазители на оръжията.

"Ще ги видим тия от Корпорацията. Щом така ще си играем..."

"Момчета, ставайте, излизаме на обход."

И тъй, решено е.

Край огъня остават само неколцина.

Настрана от тях, сталкерите от Група 11 и "Джентльмены удачи" правят своите собствени планове.

Една подир друга, всички групи потеглят по задачите, които са си разпределили.

Феерично осветеният Бар остава почти пуст...

Но в мрака генераторите продължават да бръмчат и аномалните щитове - да поддържат функцията си.

Ето ги и нищо неподозиращите натрапници от Корпорацията, едва на няколкостотин метра.

Зонеходът "Ариадна" има собствено захранване...

...Брониран корпус...

Скритите разузнавачи на Бара намират само един недостатък на могъщата машина: за да я прекара през Зоната, екипът й трябва периодично да строи енергетична линия и да я захранва с аномални ресурси.

Като се продължи мислено линията, прокарвана от машината, изглежда, че тя отива право към Бара.