І-4. Място под слънцето

Място на провеждане: изоставено военно поделение на Ракетни войски край гр. Перник

Дата на провеждане: 3.11.2012 г.

Игровото действие се развива през 2015 г. в една от обслужвалите Кордона военни бази, погълнати от Зоната при разширяването й, сега - част от вътрешността на Зоната.

След затварянето на Зоната, известно като Карантината, няколкото стотици оцелели човешки същества се намериха впримчени във вътрешността й в продължение на няколко години.

Денем Зоната е пуста и празна, а вятърът подмята малкото боклуци, останали от човека.

През деня никой не смее да тараши по сградите...

...А малцината, които останахме в тези четири години принудителна изолация, се крием зад дебелите стени на Бара - някогашната изследователска станция.

...Значи отново е време да запалим осветлението и да изпълзим навън в търсене на ресурси.

Бар "Чистилището" сега е нашата последна крепост. Зад дебелите му стени сме в сравнителна безопасност... но не можем само да се крием вътре.

Генераторите имат нужда от гориво...

...А хората - от медикаменти,...

...както и от патрони за защита от нещата, които бродят из Зоната.

Но благодарение на всеотдайния труд на останалите с нас учени решение беше намерено.

Още след Карантината те съумяха да построят Преобразувателя и чрез неговия терминал - да произвеждат всичко необходимо.

Енергията, с която се захранва Преобразувателят, идва от единствения наистина изобилен източник в Зоната: нейната аномална активност.

Остатъчният продукт от дейността на всяка аномалия се отлага в слабо мутагенните аномални ресурси.

Затова и се налагаше всяка вечер да търсим нови и нови аномални ресурси - да поддържаме Преобразувателя захранен беше въпрос на оцеляване.

Групите се разпределят помежду си и внимателно планират маршрута си към пълните с аномалии сгради.

Сталкери проверяват оръжия - и колкото и да ги презират като начин за справяне с проблемите в Зоната, преди поход винаги полагат необходимата грижа, за да могат да разчитат на това последно средство.

Сепване... Тревога!

Нещо или някой се задава!

Хората в Бара нямат единно командване. След прекъсването на доставките едни авторитети се сриват, а други се въздигат. За всекиго се намират задачи според уменията му - военните да охраняват, сталкерите да търсят аномални ресурси в Зоната, учените да дирят начини за подобряване на условията на живот и за разкриване на тайните на Зоната. Кой разпределя работата зависи от онази група, която в един или друг момент добие водеща роля.

Барът е средище на всевъзможни чешити. Намират се превъртяли военни, които във всичко виждат мутация; пропили се сталкери, които разказват своите невероятни и, при все това, понякога верни истории; религиозни фанатици, в чиито глави теологията се преплита с ксенологията в комбинации отвъд всякаква рационалност; учени, въвлякли се в чудовищни експерименти; сталкери, които отсъстват с дни и се връщат за малко и с все по-странен вид.

На това място е нормално да си малко луд и е съвсем приемливо да изявяваш своята индивидуалност. Но доколкото оцеляването зависи от сътрудничеството между хората, тяхната кооперативност високо се цени.

Ала всичко е въпрос на начин на живот.

Годините си минават в борба за съществуване – но само за това ли е роден човек? Дори сред ужасите на Зоната той има нужда от любов, красота, изкуство, разбиране за света. Не можеш да прекараш живота си в драпане по аномалиите – трябва да помислиш и за утре.

Ала какви са възможностите?

1) С пристигането на външни хора чрез технологията „Ариадна” пред оцеляващите от Бара се откри нов хоризонт. Ако биха могли да преодолеят началното недоверие и да установят контакт с Корпорацията, те може да подпомогнат служителите й в постигането на нейните цели – и с тяхна помощ после да напуснат Зоната, за да заживеят нормален живот. Разбира се, това би било трудно и би изисквало обединяване на усилията, но... в Зоната лесно става само едно нещо.

2) От друга страна, оцеляващите са между 80 и 100 души, от двата пола. Те вече са поставили някакво начало и са успели да се справят на най-опасното място на света. Ами ако си устроят живота там? Те биха могли да създадат едно ново човешко общество, а защо не и нова нация. Свободни и независими от външния свят, без неговите условности и извращения – едно чисто ново начало.

Това обаче би било невъзможно, ако не се постигне траен мир с мутантите. Но как да се преговаря с тях и какво ли биха поискали?

3) Може би никоя страна не заслужава доверие, а може би подкрепата трябва да се даде само след допълнително подсигуряване. Ако биха събрали достатъчно ресурси, оцеляващите биха могли да разширят защитата на базата си и да построят силово поле срещу аномалната радиация – да тераформират Зоната. За целта обаче те би трябвало да разработят съответните технологии.

Учените могат да се справят с тази задача. От друга страна, тези технологии вече са разработени в проекта „Ариадна”.

Която и страна да изберат, целта не би била лесна за постигане. Никак не е сигурно, че всички оцеляващи биха се обединили зад една от възможностите – и дори не се знае дали изборът би бил правилен. Човек обаче трябва да избира.

При всички случаи трябва и да се живее. Поддръжката на захранването и аномалната защита на Бара коства ресурс. Той трябва ежечасно да се подава към Преобразувателя, в противен случай всичко ще секне – Барът би престанал да дава защита от аномална радиация, хората не биха могли да разчитат на регенерация и съживяване, компютрите биха спрели да функционират.

Назрява смутно време, време за промяна. Мутантите се раздвижили, нещо се случва там, нещо ново се задава. Ще се разкрие ли истинското предназначение на Зоната?

В света отвън единствено Корпорацията има ресурса и потенциала да реагира - в ход е проектът "Ариадна", който ще позволи проникването в Зоната.

В света отвътре единствено оцеляващите имат ум да узнаят и сърце – да разберат.

Победа в категория Ксеноформиране спечели Бърлогата с успешното построяване на Излъчвателя на аномална радиация. Оттук нататък - честити ни няколко нови Зони на света и сполай ни ксеноапокалипсис.

От друга страна, победа в категория Оцеляване има за Бара - в разрушаващия се човешки свят, насред окото на урагана те укрепиха своя дом чрез частично тераформиране на вътрешността на Зоната. Ако някой може да оцелее, това са тъкмо те.

Постигнати са подобрения на инфраструктурата посредством научни открития (Сара Ж. и Кейдж) и с открадване на технологии от превзетата машина Ариадна, които позволяват пълноценна работа на Преобразувателя без влагане на ресурси за поддръжка.

Постигнати са и две тераформирания: в посока към Стария бар, което ще позволи лесен достъп до Централните сгради; в посока към Бърлогата, което ще спомогне за създаването на буферна зона срещу мутантските атаки и ще възвърне Охранителния пост към територията на Бара.

Благодарение на коварството на старите хитряги от Бара Корпорацията не успя да си върне контрола върху Зоната. При все това, в бъдеще именно тя е призвана да защити човечеството от свръхразума в лицето на Протомутанта... и другите като него.