Църквата

1982–2014 ПТЛ*

* ПТЛ: Първа темпорална линия

От своето създаване Бар "Деветия кръг" служи като база и отправна точка за изследването на Зоната ("Ничия земя"). В първите няколко смутни години Зоната се разрасна и го погълна, след което в самата Зона беше създаден новият бар "Чистилището". Той беше използван като място за работа на Корпорацията ("Мутация") и за оцеляване и отбрана срещу мутантите ("Карантина").

След затварянето на Зоната, известно като Карантината, няколкото стотици оцелели човешки същества се намериха впримчени във вътрешността й. За пет години те се стопиха до няколко десетки. Вече няма кой да представи сметка колцина са загиналите от нападения на мутанти и колко от тях са не точно мъртви, а нещо по-лошо. Няма доставки. Запасите привършват. Не би имало и надежда, ако не бяха неколцината учени, които от компонентите на изследователската си техника успяха да сглобят първия походен агрегат за преработка на артефакти в полезни ресурси. С негова помощ и с няколко други хитроумни приспособления животът в Зоната стана възможен... макар и все така тежък и изпълнен с опасности.

Хората в Бара нямат единно командване. След прекъсването на доставките едни авторитети се сриват, а други се въздигат. За всекиго се намират задачи според уменията му – военните да охраняват, сталкерите да търсят аномални ресурси в Зоната, учените да дирят начини за подобряване на условията на живот и за разкриване на тайните на Зоната. Кой разпределя работата зависи от онази група, която в един или друг момент добие водеща роля.

Барът е средище на всевъзможни чешити. Намират се превъртяли военни, които във всичко виждат мутация; пропили се сталкери, които разказват своите невероятни и, при все това, понякога верни истории; религиозни фанатици, в чиито глави теологията се преплита с ксенологията в комбинации отвъд всякаква рационалност; учени, въвлякли се в чудовищни експерименти; търсачи на артефакти, които отсъстват с дни и се връщат за малко и с все по-странен вид.

На това място е нормално да си малко луд и е съвсем приемливо да изявяваш своята индивидуалност. Но доколкото оцеляването зависи от сътрудничеството между хората, тяхната кооперативност високо се цени - стига да можеш да се довериш на човека до теб. Било поради мутация, било поради идеологическа причина някои стават ренегати в полза на Бърлогата. Други все още се отдават на една полузабравена, но лелеяна мечта по "нормалния" свят, като се надяват на Корпорацията да им помогне да се върнат в него. И все пак Барът оцелява като общност - едно малко човешко поселение насред ада на Зоната, което ден след ден трябва да устоява на нейното могъщество.

2015–2016 ПТЛ

С обединените усилия на сталкерите обитателите на Бара успяха да тераформират няколко територии от Зоната, като по този начин ги направиха годни за човешки живот. По това време се случи първата инвазия на Корпорацията, когато, за добро или за зло, воините на Бара възпряха зонехода "Арианда", препрограмираха прилежащия му андроид и изтребиха персонала. С научните открития на изтъкнати учени и с оплячкосването на технологии от Корпорацията стана възможно самият Бар и допълнителните бази да се използват пълноценно, без да е необходимо ежечасното им захранване с ресурси ("Място под слънцето").

По-късно учените от "Чистилището" разработиха технологии за имплантиране на аномална тъкан и механични устройства, които повишават естественото съпротивление на човешкия организъм против аномални и мутагенни въздействия. Тераформираните зони около Бара се разшириха и наместо да оцелява ден за ден, малката човешка общност в сърцето на Зоната доби по-установен начин на живот ("Светло бъдеще").

Затова не е чудно, че след второто неуспешно нахлуване на Корпорацията, когато екипът на зонехода "Персефона" се изтегли назад към собствената си база извън Зоната, не всички избраха да го последват. Действително, след като бяха прекарали повече от 5 години в ада, мнозина измежду по-младите пожелаха да се завърнат към "белия свят" и да потърсят благата на полузабравената цивилизация. Те смятаха, че ще намерят миналото такова, каквото го помнят, или че може би ще попаднат в едно идилично и по-добре устроено бъдеще ("Път към дома").

За тяхната история вж. Племената.

2017–2124

Други обаче решиха да останат. За тях вече нямаше друг живот освен този, който познаваха, и навярно те самите биха се чувствали непригодни за един различен свят. Толкова години откъснати от човечеството... Зоната беше белязала душите и телата им, и все пак рамо до рамо, насред нейните ужаси те бяха изградили една горда човешка общност. Човек лесно не изоставя плода на толкова много труд и грижи!

Затова, десетилетие подир десетилетие, те вървяха по своя път. Отстояваха стриктни морални принципи. Мнозина намериха себеутвърждение в религията и прегърнаха поученията на Църквата на Последното време и Съдния ден. Други си останаха атеисти, но при все това уважаваха основните постулати на Църквата, като:

  • "Работи здраво през всичките си дни, а в Съботата отдай жертва Богу",

  • "Човек човеку е брат, ала комуто дружи с нечовеци, Геената Адова да му дадеш, жив да го не оставиш",

  • "Нечовек да убиеш, не е грях: с кръвта му ще си осветиш ръцете."

Със съвместни усилия те изградиха аномална метеостанция и започнаха да добиват доста по-ясна представа за аномалната активност – първо в близките околности, а после и на стотици километри разстояние. С опознаването на Зоната полека-лека си дадоха сметка колко уникално е собственото им положение. Стана ясно, че са били прави да останат в своето човешко островче сред бушуващото море от аномалии. Всички данни потвърждаваха един и същи извод: Земята вече не принадлежи на човека.

Най-обезпокоителни сведения даваха уредите за земите на запад от Стария бар – там, където някога е бил Директоратът на Корпорацията за Източна Европа и накъдето преди толкова години потеглиха преселниците. Изглеждаше, че това е най-лошото място, сбрало всичките злини на Зоната. Поколения наред хората от Стария Бар избягваха тези координати, макар и да оплакваха загубените души на своите някогашни събратя. Ала човек колкото и да бяга от дявола, един ден трябва да застане насреща му и да го надвие. Този ден дойде, когато дисплеите на метеостанцията замигаха: нов източник на аномална радиация! При това някак... сбъркан. По всичко личеше, че идва отвъд стратосферата, като че ли нещо могъщо приближава Земята на хиляди километри и бавно намалява своята скорост. След внимателно изчисляване на дестинацията на сигнала, астрономите на Стария бар успяха да я определят с голяма точност: мястото на бившата База на Корпорацията.

След двудневни дискусии беше решено да се излъчи група от войници и учени, която да се отправи натам. Може би това е последната битка за душата на човечеството! ("Чужда Земя")