I-5. Светло бъдеще

Само че Зоната беше недостъпна.

След провала на първия опит за силово проникване в нея, Корпорацията подготви втора експедиция с по-скромни цели, но с по-усъвършенствано оборудване.

Този път задачата на екипа не предвиждаше самонадеяно установяване на контрол над Зоната. Тя се свеждаше до установяване на контакт с подивелите сталкери в Зоната, събиране на информация какво наистина се случва в нея и внимателно изтегляне обратно в цивилизацията.

Какво би могло да се обърка?

Само че още при навлизането в Зоната машината на Корпорацията понесе тежък удар от аномална концентрация по щитовете си. Силовата защита на зонехода „Персефона” запази оперативния състав на експедицията, но се наложи ремонт с подръчни материали на главния корпус. Голяма част от скенерите за аномална активност, които имаха първостепенно значение за успеха на мисията, излязоха от строя.

При все това екипажът установи периметър, събра ресурси и артефакти, върна си загубения при първата мисия андроид. Установи контакти с местните дегенерати и като спечели подкрепата на т.нар. Църква, можа да направи замервания и да отблъсне множество мутантски атаки. Не бяха открити обаче необходимите артефакти, за да може да бъде разрушен Излъчвателят. Затова екипът предприе отчаяна атака срещу самата Бърлога. Огневата и кибернетична мощ на Корпорацията беше достатъчна, за да сломи и последната крепост на Зоната, но битката се оказа напразна: това, което се търсеше, не беше намерено.

Действията на Корпорацията постепенно привлякоха вниманието на мутантите. Докато си проправяше път сред оръдеен трясък, дим и разрушения, зонеходът събра около себе си всичките съпротивителни сили на Зоната. От това се възползваха неколцина сталкери и успяха да тераформират Сталкерския лагер, а други две формации от Бара – Орловци и Група 11, тераформираха Караулката. По този начин цялата линия от някогашното трасе на „Ариадна” се върна в човешки ръце, разсичайки Зоната на две неравни части.

В допълнение сталкерите и учените от Група 11 и Нова българска република разработиха редица технологии, които позволяват на дори неопитен човек, ако бъде подложен на определени операции за имплантиране на аномална тъкан и механични устройства, да получи много по-високи шансове за оцеляване в аномална среда.

Ала оказа се, че мутантите също не са си губили времето. Макар да е спорно доколко поотделно да са способни на разумни действия, в рамките на Зоната те действаха рационално и координирано. Близката до самата Бърлога база Охранителен пост беше върната към Зоната още преди атаката на Корпорацията.

А след нея, когато всички смятаха мутантите за съкрушени и разбити, двама сталкери ренегати, попаднали под властта на Зоната, успяха да намерят нов тип артефакти и да извършат нещо нечувано: единият от тях по оперативен път беше превърнат в мутант. Обърканите показания на Доктора, който е бил принуден да извърши операцията, сочат за чудовищна аномална енергия, която е била вложена в новосъздаденото същество.

Сателитната обсерватория на Корпорацията отчита удвояване на интензитета на онези вълни на ААА-лъчение, които досега индикираха съществуването само на едно същество, на научен жаргон наричано „протомутант”.