ПЪРВА ТЕМПОРАЛНА ЛИНИЯ

През осемдесетте години на двайсетия век човечеството най-сетне преживя онова, което писателите фантасти са предричали в безброй чудати форми – и което поколението на космическите полети е очаквало с нетърпение в продължение на три десетилетия.

Ние се срещнахме с чуждопланетен разум.

Това обаче стана не тъй, както сме си го представяли. Земята беше... посетена. Те дойдоха и си отидоха, поразявайки шест точки от земната повърхност – шест зони, разположени на равномерна крива, всяка с радиус от по няколко десетки километра...

...и оставиха нещо след себе си.

Аномалната радиация.

Или поне този термин се утвърди по-късно, за да прикрие пълната безпомощност на земните учени да си обяснят новооткритите физични и биологични явления. Нищо в Зоната не е както трябва да бъде. Във всеки солиден и общоизвестен природен закон плъзнаха пукнатини от изключения и аномалии. Оказа се, че може да съществуват неща като ускорена гравитация, изкривявания на пространството и времето, хранеща се и размножаваща се неорганична материя, нарушения в причинно-следствените зависимости – такива, каквито досега сме ги разбирали. Видя се колко малко знаем и колко много от възприетото не можем да разберем.

Art: Alexander "GraHaz" KrasnalievMira "Mellindor" Stoyanova

Но каква беше целта на всичко това?

До днес този въпрос е спорен. Макар и вече да е общоприето схващането, че Зоните са последица от извънземно нашествие, все още се дискутира каква е неговата цел. Дали да унищожи човека? Или напротив, да го подпомогне в неговата еволюция?

...Или, разбира се, донейде обидната за нас теория, че инопланетната цивилизация е преминала през нашата Земя и даже не ни е забелязала в своя устрем към съвсем други пространства и измерения. Че ние сме само крайпътно отклонение.

Пикник край пътя.

Но нека да оставим настрана теоретичните спекулации. Изправени сме пред много сериозни практически последствия.

Зоната е източник на богатства и знание. Смъртоносните й тайни, които отчаяни ентусиасти измъкваха с риск за живота си, впоследствие попадаха в ръцете на военни картели, престъпни организации, обикновени луди. И, най-сетне, в правителствените лаборатории. Започна се надпревара, която заплашваше да роди една нова Студена война.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

За да се възпре тази тенденция, с посредничеството на ООН беше създадена Корпорацията за контрол върху Зоната. С трудно постигнато международно споразумение й беше предоставен целият монопол върху добива и изследването на чуждоземни артефакти.

Корпорацията успя да удържи на международния натиск. До последно тя успяваше да обслужва 95 до 98% от трафика на чуждоземни технологии. Вследствие на равния достъп до тях, осигурен от Корпорацията, земната наука и техника претърпяха небивал разцвет.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

Недооценени останаха обаче някои аспекти на Зоната. Така наречените „кълба на желанията”, които дълго време се смятаха за мит, в последно време бяха доказани като основен причинител за спонтанните експлозии на аномална радиация.

Смята се, че вследствие на тяхната активност се е стигнало до голямото разширяване на Балканската Зона през 1986 г., аномалния вихър в Казахстан и Русия през 1999 г. и, разбира се, трагедията с масовата мутация от 2010 г., след която единствената останала активна Зона се затвори и се изолира от света – Карантината.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

Това окончателно събори и другата дългогодишна заблуда – за мутантите в Зоната. Смяташе се, че, доколкото изобщо съществуват, това са само изродени нещастници, които са били заварени от Посещението и са се превърнали в чудовища. Ала най-новите изследвания сочат, че мутациите в Зоната приличат по-скоро на своеобразен генетичен подбор.

Ала каква е неговата цел? Това до днес остава тайна.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

От друга страна, ширят се всевъзможни спекулации относно рисковете от използването на аномалните технологии извън Зоната. Повечето от тях почиват на обикновения човешки страх от промяна на установения начин на живот и почти без изключение са плод на неосведоменост или злонамереност. Разбира се, фантастичните истории за битови мутации и оживели мебели и електроуреди са родили не едно касови заглавия за Холивуд, но нека не забравяме, че това си е „като на кино”.

Реалните, измерими последствия от въвеждането на тези технологии въведоха човечеството в един технологичен Златен век. Това се случи доста внезапно и ще бъде нужен период на адаптация с някои нововъзникнали проблеми на консуматорското общество. С интелектуалния и управленски потенциал на Корпорацията обаче за всички тях може да бъде намерено решение.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

В днешно време практически интерес представлява само една от първоначалните шест Зони. Тяхното състояние в момента, описано накратко, от запад на изток:

  • Зона 1 (Латиноамериканска Зона): на територията на няколко вече несъществуващи държави – Хондурас, Ел Салвадор, Никарагуа. Смята се за неутрализирана със съвместните усилия на Корпорацията и правителството на САЩ чрез масово използване на роботизирани сталкери.
  • Зона 2 (Атлантическа зона): няма данни за висша мутагенна активност, доколкото Зоната попада на повече от 4000 м под морската повърхност. При все това корабоплаването в този регион е невъзможно, а въздухоплаването – силно непрепоръчително.
  • Зона 3 (Сахарска Зона): намира се край бреговете на Северозападна Африка. Не се е разширявала от създаването си. Смята се, че слабото човешко присъствие в региона не е способствало за натрупването на генетичен материал за масови мутации.
  • Зона 4 (Балканска Зона): на територията на почти заличения от политическата карта Балкански полуостров, с център вече несъществуващата държава България – единствената активна и все още опасна Зона.
  • Зони 5 и 6 (Казахстанска и Якутска Зона): сдвоилата се Зона на територията на днешния Всероссийски съюз. По спътникови сведения тя е напълно унищожена с неизвестна комбинация от неконвенционални оръжия. Властите в Кремъл и до днес не допускат експерти на Корпорацията за техническа оценка на щетите.

Предполагаше се, че в Балканската Зона има живот и до днес. При все аномалните изкривявания, чрез сателитни снимки и други методи беше възможно да се проследи квазихуманоидна активност - оцелелите измежду онези учени и охраняващия ги състав, които са били заварени от Карантината в изследователската станция с шеговитото име „Бар Чистилището”. Разбира се, много по-вероятно беше и този последен бастион на човешката цивилизация да е погълнат от Зоната.

Станцията не е била снабдена с достатъчно количество медикаменти и припаси, за да издържи 5 години, и с тогавашните технологии не е и можело да се поддържа каквото и да било производство в една такава враждебна среда. Единственият източник на ресурс в нея са аномалиите. По времето преди Карантината обаче още не са били разработени съвременните преобразуватели на материя, които се захранват с аномална радиация, макар че, както се разбра по-късно, такъв е бил създаден от затворените в Зоната учени.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

В последно време Корпорацията усилено разработваше т.нар. проект "Ариадна" – подвижен преобразувател на материя с вградено силово поле, който можеше да позволи навлизането в Зоната на малък, високоспециализиран изследователски екип, и дори провеждането на спасителни операции, ако бъдат открити оцелели хора.

Крайната цел на „Зонехода” беше установяването на нова изследователска база на мястото на старата, като се използва наличната инфраструктура.

Мисията на Корпорацията претърпя частичен успех, доколкото беше събрана и излъчена към спътник ценна информация: в Зоната има разумен живот!

Video: Stefano "Paperjack" Sottocorna

Екипът на "Ариадна" обаче се сблъска и с първични мутанти от Зоната, и с оцелелите дегенерати, които обитават бар „Чистилището”. Смята се, че същите са нападнали от засада изследователския екип. Съгласно показанията на приборите загубите в техника и прилежащия й обслужващ персонал достигат 100%.

Мисията на "Ариадна" не беше завършена, а дегенератите от Зоната не успяха сами да възпрат последвалата трагедия: развилият се в Зоната свръхразум от ксенотип (т.нар. Протомутант) завърши изграждането на излъчвател на аритмична аномална активност (ААА). В днешно време това устройство ежедневно генерира зонални огнища по целия свят. Усилията на квалифицираните екипи на Корпорацията бяха насочени към овладяването на апокалипсис в планетарен мащаб и към запазването на човешката цивилизация.

Video: Stefano "Paperjack" Sottocorna

Най-добрите учени на Корпорацията смятат, че целта на построяването на ААА-излъчвателя е да се извърши ксеноформиране на цялата планета Земя. То би довело до превръщането й в една гигантска Зона, негодна за човешки живот.

Под натиска на обстоятелствата прототипът на втория зонеход – "Персефона", беше завършен в ускорени темпове. Сформира се екип от самоотвержени учени и кибервойници на Корпорацията, както и офицери от армията на Европейската федерация. Те бяха изпратени с отчаяната мисия да разрушат ААА-излъчвателя в името на бъдещето на човешката раса.

TRUST THE CORPORATION.WE KNOW BETTER.
Art: Alexandra "Cindy Nyan" Stryaskova

Мисията се оказа невъзможна.

Зонеходът претърпя повреди, а после беше изоставен. Необходимите артефакти не бяха намерени дори след фронтална атака на Бърлогата и излъчвателят не беше разрушен навреме.

Като се възползваха от войната между Корпорацията и мутантите, дегенератите от Бара успяха да тераформират още части от Зоната и да открият нови технологии за използване на нейните ресурси. От своя страна обитателите на Зоната успяха по оперативен път да създадат втори Протомутант.

Art: Alexandra "Cindy Nyan" Stryaskova

В тази борба за оцеляване нямаше място за Корпорацията. Мисията беше провалена и единственото, което екипът можеше да направи, бе да изостави зонехода и да се изтегли извън Зоната – обратно към базата на Директорат Източна Европа.

Можеха ли да предполагат, че ще бъдат последвани от обитателите на Бара, жадни най-сетне за досег с човешкия свят? Навярно да. Но знаеха ли те какво ли е останало от човешката цивилизация...

И дали пътят към дома нямаше да се окаже всъщност път към ада?

Video: Stefano "Paperjack" Sottocorna

Както се узна впоследствие, учените от Корпорацията са провеждали в Базата редица смели опити с аномална радиация. По време с едно от аномалните изригвания се стигнало до претоварване на техните машини, което е довело до трагични резултати.

Екипът на Корпорацията успя да се съедини с малцината оцелели от персонала на опустошената база, но срещна врагове на всяка крачка. Дегенератите от Бара обаче съумяха да избегнат масови сблъсъци с чудовищата, които дремеха в бункера на Базата. Нещо повече, те възстановиха и задействаха една от секретните програми на Корпорацията - проект "Прокруст", който имаше за цел частично да адаптира човешките същества към ужасите на Зоната.

А самите мутанти също съумяха да се възползват от технологичните чудеса на миналия свят, като захраниха мощностите на проект "Прометей". Тази недовършена разработка е трябвало да създаде протомутант в лабораторни условия.

Можеше ли някой да предвиди, че едновременното захранване на двата проекта ще доведе до колапс на системите на третия? Навярно да, но когато се разбра, беше твърде късно. Проект 101, свръхсекретната разработка за пътуване във времето, обгърна цялата база в мехур от спряло време. Неколцина от Корпорацията и Бара останаха пленени вътре, докато светът навън се развиваше по своите си закони.

Мутантите подготвяха планетата за някакво известно само тям Второ пришествие; човеците подивяваха и се връщаха към племенния строй с обожествяване на мутантската раса и редовни жертвоприношения; малцината останали при Стария бар се уповаваха на архаичната си техника и на вярата си в старозаветния бог, като изтребваха помежду си всяка мутация.

Art: Nikola Yordanov

Безпаметният сън на човечеството продължи повече от век. За това време бъдещето на човешката цивилизация беше опустошено от чумата на аномалното лъчение.

Докато в околоземна орбита приближи космически кораб, дошъл от посоката на ААА-лъчението и пътувал към нас навярно през всичките 142 години от Посещението насам. Потънали в прах системи за сигурност се задействаха и стартираха верига от събития, която обедини останките от човечеството за едно последно противопоставяне. Мехурът от спряло време се разпука. Църквата се намеси, а Племената въстанаха.

Art: Nikola Yordanov

Беше кърваво време на объркани ценности. При все това човечеството направи своя ход: чрез мощностите на проект "Thanatos" успяхме да ремонтираме и завършим легендарния проект "101" за пътуване във времето. Вече можехме да изпратим малка група назад в първите години на Зоната, за да отнесе своето предупреждение за промяна на бъдещето. Другите... обречените на забвение.. останахме в своето време, за да дадем последен отпор на нашествениците и да не позволим да последват нашия ударен отряд.

Образователна брошура „Какво знаем за Зоната”, издание на пресцентъра на Корпорацията, директорат Източна Европа.Допълнена и редактирана от д-р Коон Лао (апокрифен ръкопис).

ВТОРА ТЕМПОРАЛНА ЛИНИЯ

Това бе нашият втори шанс: при завръщането в миналото дадохме всичко от себе си, за да отклоним Спиралата на времето от нежеланата линия, и до голяма степен успяхме! Установихме сътрудничество с учените от миналото, преодоляхме недоверието на военните и заедно с хората от нормалното време овладяхме мутагенната чума. Помогнахме им да открият технологията за тераформиране на части от Зоната и даже изобретихме заедно нещо ново: бактериологична култура против мутанти.

Сега е време на човечеството да отвърне на удара и да си върнем нашата любима Земя, преди да сме я загубили!

Software: Alexander "Domus" Grigorov

Ние бяхме хормонът, който да разбуди тялото и да го приготви за борба. Самото тяло – мускулите, жилите и костите – това бяха нашите предци от Кордона, Бара и Института. Изненадващо се оказа, че традиционните търкания помежду им не попречиха да се обединят в една решителна борба за отвоюване на нашата си, човешката Земя, от хватката на Зоната. Въпреки различията заедно съумяхме да затворим пробива във времето, да започнем тераформиране на Зоната и да разработим технология за Зонеход.

Software: Alexander "Domus" Grigorov

С времето обаче институционалните различия бяха изместени от идеологически. Учените откриха отдавна известната ни възможност за генетична адаптация към аномалните въздействия и с увлечение се впуснаха да я изследват. Стигнаха дотам, че да генерират експериментална аномалия в Института!

Освен това, въпреки нашите предупреждения мнозина сталкери и военни задействаха Кълбото на желанията. И какво си пожелаха? МИР и ПРОМЯНА. Да, за тях това имаше политически и социален смисъл: те търсеха промяна за една безнадеждно дерайлирала тоталитарна система – обаче не си даваха сметка, че Кълбото чете техните желания тъй както дяволът – евангелието.

Промяната, разбира се, бе налице, защото желанията винаги се изпълняват... Обаче нека не забравяме, че на латински думичката за "промяна" звучи ето така: mutatio.

Video: Georgi Alurkoff
Alurkoff Media

Ала не можем да виним една чуждоземна технология заради това, че ние, хората, сме толкова различни.

Защото въпросът никога не е бил: ние или Зоната. Въпросът е дали да тераформираме и овладеем Зоната, както винаги сме се опитвали, или ние да се адаптираме и възползваме от нея. Избухнаха безредици и сблъсъци между радетелите за двата възгледа и в крайна сметка бе създаден новият бар "Чистилището" в близост до центъра на Зоната, където всякакви експерименти са позволени и дори на мутациите се гледа с добро око. Хората в него бяха веднага заклеймени като ренегати – но кой знае дали те не са по-скоро пионери?

Повя Вятърът на промяната.

Video: Georgi Alurkoff
Alurkoff Media

Статистики на аномална активност

  • Нарастване на Зоната: намалено от 72% на 28%
    (от тях -43% са заслуга на Стария бар)

  • Масова мутация: нараснала от 22% на 40%
    (от тях -16% са заслуга на Стария бар, но има 34% нарастване от Чистилището)

  • Хроноспирала: нараснала от 44% на 51%
    (горе-долу еднакъв принос на двата Бара)

"Пътепис във времето", преносима банка данни.Неизвестен автор, предполагаемо от персонала на Корпорацията в "Проект 101".