Корпорацията

1982–2010 ПТЛ*

* ПТЛ: Първа темпорална линия

Още след появата на Зоните по земната повърхност беше създадена международната Корпорация за контрол на Зоната – или просто Корпорацията, която за дълго време установи монопол върху благата и опасностите от извънземен характер ("Мутация"). Като се възползва от уникалната си позиция на пазара на артефакти и технологии от Зоната, тя доби влияние далеч отвъд специалната цел, за която беше създадена.

2010–2014 ПТЛ

Въпреки самозатварянето на Зоната ("Карантина") през второто десетилетие на ХХІ век човечеството достигна небивал технологичен разцвет под егидата на Корпорацията. С изследването и разработката на изнесените от Зоната артефекти беше постигната революция в промишлеността, транспорта, енергетиката, комуникациите, електрониката, медицината и биотехнологиите. Бяха направени огромни подобрения за бита и животът стана лесен и удобен. Гладът, болестите и недоимъкът бяха победени. Отпадна нуждата да се водят войни за територия или за ресурси. Човекът заживя в мир и вече наистина можеше да се нарече господар на планетата.

Има обаче и друга гледна точка. Родиха се организации, които твърдяха, че човешкото общество е станало инертно, че хората са се превърнали в безлични и безразлични консуматори, че няма истинска свобода на словото, че вече не се твори самобитно изкуство. Те хвърляха вината за това върху аномалните технологии, които като някакъв хормон на доволството са потопили човечеството в летаргия, притъпявайки всичките му стремления. Отправяха се още и обвинения за наличието на мутагенен фактор в новите технологии, старателно скриван от Корпорацията. Тези схващания не можаха да станат популярни, но все пак намериха свои поддръжници. Най-крайните от тях изоставиха удобствата на цивилизацията и заживяха в малки комуни на единственото място на Земята, което е останало незаселено – парадоксално, това бяха евакуираните покрайнини на самата Зона.

При все това благата на Зоната не можеха да бъдат отречени. За първи път в световната история човечеството навлезе в ера на охолство и мир. Държавите загубиха от своя суверенитет в полза на корпорациите и полека-лека в масова употреба навлезе терминът „корпоративен гражданин”. А измежду другите като най-могъща се утвърди Корпорацията за контрол на Зоната.

Остана обаче едно място, където Корпорацията не можеше да се възползва от своя технологичен превес, нито да упражни икономически натиск. Това е самата Зона. Поради тази причина беше стартиран проектът „Ариадна”, който трябваше да позволи преодоляването на смъртоносния обръч от аномална радиация около последната активна Зона. Под прикритието на генератор на силов мехур от антиенергия, захранван от подвижен преобразувател на материя, в Зоната трябваше да навлезе малък екип от високоспециализирани кадри, снабдени с възможно най-доброто оборудване, които да се справят с определени стратегически предизвикателства.

2015 ПТЛ

През 2015-а година бяха засичани изключително високи пикове на аномална активност в Зоната и това стана причина подготовката за навлизането беше завършена в ускорени темпове. Нещо необичайно се случваше вътре и Корпорацията трябваше да осъществи проникването, преди да се е случила поредната непредвидена промяна.

Задача на машината „Ариадна” и на движещите се под нейна защита бойци и техници беше да преодолее аномалиите във вътрешната периферия на Зоната. От този етап нататък не можеше да се разчита на външно подаване на енергия и обслужващият екип трябваше да преработва аномални ресурси от самата Зона.

Зонеходът обаче се сблъска и с първични мутанти от Зоната, и с оцелелите дегенерати, които обитаваха т. нар. бар „Чистилището”. Доколкото се узна, същите са нападнали от засада изследователския екип. Съгласно показанията на приборите загубите в техника и прилежащия й обслужващ персонал достигаха 100% ("Място под слънцето").

В резултат на това мисията на "Ариадна" не беше завършена, а дегенератите от Зоната не успяха сами да възпрат последвалата трагедия: развилият се в Зоната свръхразум от ксенотип завърши изграждането на излъчвател на аритмична аномална активност (ААА). В днешно време това устройство ежедневно генерира зонални огнища по целия свят. Усилията на квалифицираните екипи на Корпорацията бяха насочени към овладяването на апокалипсис в планетарен мащаб и към запазването на човешката цивилизация. Най-добрите учени на Корпорацията смятаха, че целта на построяването на ААА-излъчвателя е да се извърши ксеноформиране на цялата планета Земя и превръщането й в една гигантска Зона, непригодна за човешки живот.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

2016 ПТЛ

Под натиска на обстоятелствата прототипът на втория зонеход - "Персефона", беше завършен в ускорени срокове. Сформира се екип от самоотвержени учени и кибервойници на Корпорацията, както и офицери от армията на Европейската федерация. Те бяха изпратени с отчаяната мисия да разрушат ААА-излъчвателя в името на бъдещето на човешката раса.

Вследствие обаче на серия от технически неуредици и тази мисия се провали. Излъчвателят не беше унищожен, а изпратеният зонеход аварира до степен да стане почти неизползваем. Единственото, което оставаше на обслужващия екип, беше да демонтира от нея каквото оборудване можеше да се ползва, и да се изтегли назад към най-близката централна база на Корпорацията ("Светло бъдеще").

При изтеглянето на експедицията бяха забелязани следи от дегенератска активност: като че ли някаква част от хората от Бара бяха решили да последват екипа от разстояние, навярно с надеждата да успеят да напуснат Зоната.

Когато обаче и едните, и другите се добраха до координатите на Базата, всички надежди бяха попарени. Вследствие на аномалните изригвания на ААА-излъчвателя, съвпаднали по време с някакъв опит в самата База, се е случило най-лошото: Зоната се е разширила и е обхванала дори този бастион на технологиите.

Като се свърза с малцината оцелели от охранителния персонал на външния периметър, екипът на "Персефона" предприе стъпки на спасяване на останалите в бункера на Базата технологични чудеса, и в частност на свръхсекретния Проект "101" - разработка за пътуване назад във времето. За съжаление обаче ужасите и мутациите, които се бяха настанили в руините, в неочаквано сътрудничество с дегенератите от Бара направиха проникването до дълбоките нива на бункера почти невъзможно.

При все това беше отчетено някакво задвижване на машини! Както се оказа, със специфичните си познания за Зоната дегенератите и, колкото и да е невероятно, самите мутанти са успели да задействат две други разработки на Корпорацията – проект "Прокруст" и проект "Прометей" ("Път към дома").

В резултат захранването на Проект "101" дойде в повече на повредените енергетични блокове и се случи авария, която обгърна цялата база в мехур от спряло време. Част от персонала на Корпорацията и неколцина дегенерати от Бара останаха пленени вътре, докато времето навън продължаваше да тече с нормалните си темпове.

Art: Alexander "GraHaz" Krasnaliev

2017-2124 ПТЛ

Външният свят подивяваше. Земята се превърна в Зона – една безкрайна аномалия спрямо законите на нашия свят... Но кой знае, може би логично подредена система по критериите на някоя друга вселена. Неуморни като мравки, мутанти пъплеха по земната повърхност и я превръщаха в нещо друго, подготвяйки се за кой знае какво понятно само тям събитие.

В подземните нива на Базата човешките същества спяха своя вечен сън, замръзнали в каквато поза ги е заварила хроноаварията. Един ден обаче, точно 108 години, 8 месеца, 4 дни, 16:57:13 часа по-късно се случи промяна, която извади системата от равновесие. На 30 километра от Базата по един контролен монитор на астрономическата кула - собственост на някогашната Корпорация, пробяга червена светлинка. Разнесе се предупредителна сирена: беше засечен сигнал от извънземен произход, тъй дълго очакван от човешките същества с надежда и опасение.

Архаични компютри започнаха да събуждат своите памети от столетния им "sleep" режим. Бяха отправени електронни запитвания по мрежата и повечето от тях не получиха отговор, а някои отговори бяха объркани и тревожни: обслужващите мощности на Базата работеха, но компютрите мълчаха. Нито едно от упълномощените лица по командната верига не внесе команда за избор на линия на поведение. Затова по силата на отдавнашна програма за кризисно реагиране един ремонтен андроид беше активиран и му бяха придадени временни админски права. Доколкото беше способен на това, андроидът оцени ситуацията "по човешки" и с нажежен от ужас позитронен мозък нареди рестарт на всички системи на Базата.

Захранването на всички проекти беше прекратено и пренасочено към режим по подразбиране... Задъхващите се машини прекратиха своя ход, а хрономехурът около Базата примигна и изчезна. Внезапно размразили се, всички хора в бункера продължиха започнатите преди сто и осем години действия. Един падна прострелян, двамина се сблъскаха, но после всички се видяха принудени да се вслушат във воя на сирени навсякъде около тях. Един добре артикулиран андроидски глас прекъсна сирените и любезно ги уведоми за необходимостта от авариен рестарт, какво я е наложило... и по протокол завърши анонса си с обявяване на точен час и дата: 25.09.2124 г., 19:34:26 ("Чужда Земя").