Проект 101

2124 ПТЛ – 1986 ВТЛ*

Бъдещето на човешката цивилизация беше опустошено от чумата на аномалното лъчение. Част от малкото останали хора живееха в тераформиран оазис, а останалите се бяха адаптирали към аномалната радиация. Едните се уповаваха на архаичната си техника и на вярата си в старозаветния бог, като изтребваха помежду си всяка мутация; другите почитаха мутантите като богове и с жертвоприношения захранваха техните експерименти за създаване на нови протомутанти. Самата Зона обхващаше вече цялата планета и нейните неуморни слуги работеха по нов Излъчвател, който да помогне за второто Посещение – вече истинското, и Земята да приеме своя нов повелител и неговата колонизаторска раса.

Повече от столетие премина, преди това крехко равновесие да бъде нарушено от наближаването му в околоземна орбита. Прастари системи за сигурност нададоха виещи предупреждения и потънали в паяжини роботи излязоха от летаргията си, за да реагират на непознатата заплаха. И почувствали се безсилни да я разберат, те се обърнаха към своя създател: Човека.

Ала единствените човеци, все още разпознаваеми от електрониката като такива, бяха пленени в мехур от спряло време в една от базите на някога могъщата Корпорация. Роботите намериха за оправдан риска да рестартират поддържалата го машина и това освободи и третия вид хора на бъдещето – част от персонала на Корпорацията и неколцина сталкери. Именно тези хора започнаха последния отчаян ход на човечеството срещу чуждоземната заплаха. Като обединиха сили с останалите човешки същества, съумяха да изградят връзка между две вселени: обреченото им „тук и сега“ и отстоящата на около век и половина паралелна реалност на далечната 1986 г., няколко години след Посещението и преломна точка за развитието на Зоната.

Чрез така наречения проект „101“, по-късно наричан „Танатос“, към тази точка във времепространството бяха изпратени неколцина от сталкерите и учените, допринесли за това постижение. Тяхната задача е да отправят предупреждение и пряко да се намесят за промяна на бъдещето. Целта им е тяхното бъдеще да си остане само една паралелна вселена – като изсъхнал клон на дървото на мирозданието. Линията на предишните събития обаче има собствена гравитация, която придърпва линията на отклонение в опит да я върне обратно в предишното русло. Затова и учените, работили по „Танатос“, използват термина „спирала на събитията“: всичко онова, което наричаме „късмет“, „съдба“ или „шанс“, работи в посока на сближаване на двете нишки на събитията, така че времевата линия да остане без изменение.

При все това се смята, че с енергично въздействие отклонението може да стане достатъчно голямо, за да започне да се самоподдържа.

Колкото и инертна да спиралата на времето, изпратената група трябваше на всяка цена да се справи. Другите... обречените на забвение.. останаха в своето време, за да дадат последен отпор на нашествениците и да не им позволят да последват нашия ударен отряд.