Сталкери от Стария бар

В една от още незаразените от аномална активност сгради, на самия ръб на Зоната се помещава бар „Деветия кръг“. Според разпространената клюка това петно върху реда съществува благодарение на солидните подкупи, които Бармана пробутва на коменданта на Зоната. Барът е нещо като неутрална територия, където военните могат да излочат по бира на крак, учените глави да поспорят разпалено над чашка ликьор, а сталкерите да пробутат по някой артефакт.

Ако си сталкер, тук е мястото да намериш клиенти, покровители или просто информация и екипировка. Военните няма да те закачат, защото комендантът ще им съдере кожите, а пък жандармерията и цивилната полиция нямат правомощия в Зоната – така че ако си кротуваш и не привличаш внимание, можеш да си свършиш работата, че и някоя бира да изпиеш.

Обаче влизането в Зоната си е друга работа.

Както по коридорите на сградата, така и извън Бара постоянно щъкат патрули. Оправданието, че си отишъл да пуснеш една вода, няма да ти помогне отвъд първите десетина метра. А там е работата, че щом си си сложил задника на пангара, ще трябва да рискуваш. Ако си достатъчно луд да влизаш в Зоната, рискът от куршум в гърба е малка работа. Ако се измъкнеш жив със стока, разбираш какво е животът и защо си струва да се живее. Нещо повече, дъртите сталкери разправят легенди, че нейде из Зоната имало артефакти, далеч по-могъщи от другите чудесии. Неща, които могат да променят света или поне твоя живот да преобърнат…

Като митичното Златно кълбо, което уж изпълнявало желания. Кой знае? Може би го има, а може и нещо повече! Сталкерът се надява, докато е жив, ама пък винаги е готов и за най-лошото.

„Сталкер, викаш?

Не, друже, объркал си се. Аз само се мотая наоколо, общ работник. Помагам по нещо оттук-оттам, гледам да изкарам някой лев. Артефакти ли? Виждал съм, да, едни учени глави ме бяха взели за лаборант в Зоната, обаче както си трябва, с всичките там разрешителни и китапи.

Там да те заведа? Друже, няма какво да видиш в Зоната. Няма сензации там, само пълните гащи на такива като тебе, ама без да се обиждаш. Не бе, няма проблем.

Виж, за Златното кълбо – не ти е работа туй нещо. Вярно е, че го има. Наистина изпълнява желания! Така де, тъй разправят. Обаче нито е лесно да стигнеш до него, нито… Абе когато стигнеш, може и да не ти е останало нищо за пожелаване, чаткаш ли? Ама къде ще чаткаш ти, в Зоната не си влизал, не знаеш какво е. На доверие го приеми – Кълбото не е хубаво нещо. Казват, че всеки път, когато някой балък като мене и тебе си е хвърлил гадното желание в него, Зоната по мъничко се е разширила. Не ми се мисли, ако повече народ накуп вземе да стига до онуй място… Добре че не е лесно.

От друга страна, всеки от нас си има нещо съкровено, за което, дето се вика, душица дава. В тоя шибан живот имаш нужда от едно малко чудо зад ъгъла… Ей така, за всеки случай.“

– Из опит за интервю на посетител на Бара