I-7. Чужда Земя

Бъдещето на човешката цивилизация беше опустошено от чумата на аномалното лъчение.

Част от малкото останали хора живееха в тераформиран оазис, а останалите се бяха адаптирали към аномалната радиация.

Едните се уповаваха на архаичната си техника и на вярата си в старозаветния бог, като изтребваха помежду си всяка мутация...

Другите почитаха мутантите като богове и с жертвоприношения захранваха техните експерименти за създаване на нови протомутанти.

Ала единствените човеци, все още разпознаваеми от електрониката като такива, бяха пленени в мехур от спряло време в една от базите на някога могъщата Корпорация.

Роботите намериха за оправдан риска да рестартират поддържалата го машина и това освободи и третия вид хора на бъдещето – част от персонала на Корпорацията и неколцина сталкери.

Именно тези хора започнаха последния отчаян ход на човечеството срещу чуждоземната заплаха. Като обединиха сили с останалите човешки същества, съумяха да изградят връзка между две вселени: обреченото им „тук и сега“ и отстоящата на около век и половина паралелна реалност на далечната 1986 г., няколко години след Посещението и преломна точка за развитието на Зоната.